А при него нямаше никакви общи разсъждения, той искаше само голи цифри и факти и логическа обосновка на всички следващи крачки. „Колко точно е това „около десет“? Бинтовете можете да си ги заврете където искате, по ваш избор, както и гилзите и следите от кръв и влачене. Труповете са два и значи трябва да кажете точно така: има двама убити чеченски бойци. Защо непрекъснато си измисляте разни неща? А какво значи „разпръснати“, я ми го обяснете по-точно? Убити ли са, на кайма ли са смлени, или са разпръснати по полето като тор? Не са ли? Аха, така ли било! Искате да кажете, че „разпръснати“ означава, че просто са се разбягали на всички страни, накъдето им видят очите! И за чий ни е това ваше „разпръснати“? Веднага щом излязат от опасната зона, те тутакси ще се съберат отново. Занапред изобщо няма да употребявате това понятие, а просто ще кажете: „Натъкнахме се на бандитска група, от страх започнахме да гърмим и утрепахме двама.
Ала останалите ги изпуснахме заради непохватността на командирите и слабото обучение на боша те…“.
Ей така си говореше с генералите. Иванов стана свидетел на това, когато се запозна за пръв път с него, и страшно се и шенада. Нима можеше да се приказва по този начин, без никакъв пиетет?! Генералите също бяха стъписани, целите почервеняха и огорчено се покашляха, тъй като явно отдавна никой не бе разговарял с тях с такъв тон. А още повече ги обиждаше това, че този човек беше някакъв сополанко, който всъщност май се водеше цивилен…
Общо взето, момчето беше нестандартно и човек трябваше да се приспособи към него.
Иванов си създаде добро впечатление за Витя. Беше нормален мъж, целеустремен, пробивен, гъвкав, без да се надува като велможа… По принцип точно такива хора движеха историята. Друг е въпросът в каква посока… Това щяха да го разберат по-късно, когато след двадесет години разсекретят документите. Но първо трябваше да доживеят дотогава, а сега, точно в този момент, Иванов харесваше представителя. И ако той успееше да излекува едно свое отклонение, направо нямаше да има цена!
А Витя беше смахнат по въпроса за вредата от дейността на чуждите разузнавания и чуждестранните наемници и Кавказ.
— Нашата задача е да ги разкрием и унищожим… — Горе-долу така беше обозначена основната насока в дейността на отряд № 9. — Защото най-голямата заплаха идва от тях и те нанасят най-много вреда. Без чуждите емисари и без наемните диверсанти цялата тази доморасла съпротива отдавна да е секнала. Но те са хората, които непрекъснато мътят водата и хвърлят тлъсти пачки долари в огъня на кавказкия пожар…
Когато разви идеята си за създаването на отряда, Витя се ръководеше от едно простичко практическо съображение щом има резиденти и емисари, значи съществуват и резидентски мрежи. Без да има мрежа, сам по себе си резидентът е една кръгла нула. А сред агентите му задължително трябва да бъдат вербувани военни или хора от специалните служби. И да се работи точно с тях, както се казва, отвътре…
Иванов, който беше потомствен контраразузнавач с доста голям стаж в оперативната работа, се отнасяше спокойно както към чуждестранните резиденти, така и към чуждестранните наемници. Той смяташе следното. Няма съмнение, че Кавказ винаги е бил и си остава място, на което се съсредоточават конфликтните интереси на редица страни. Да речем, на Турция, на Иран, на Арабските емирства и вездесъщата заграбваща всичко Великобритания. Естествено, те не лапат мухи и присъствието на техните разузнавания дори няма нужда да бъде доказвано, а трябва да се възприема като даденост. И разбира се, щом те наистина присъстват тук, значи задължително действат по някакъв начин в ущърб на Руската империя. Дори само с едничката цел да оправдаят присъствието си и да покажат на господарите си, че са нужни.
Друг е въпросът за степента на тяхното вредителство и щетите, които нанасяха. Иванов познаваше от опит много от мащабните акции през последните години и за нула време можеше да докаже е цифри и факти пред напредничавия представител, че най-голяма вреда си нанасяхме самите ние…