В това отношение всичко беше просто и старо като света. Хората, които получаваха мизерни заплати, искаха да живеят по-добре и морално бяха готови да извършат служебни престъпления срещу пари. А както сочеше практиката, това ставаше на примитивно битово ниво и често без участието на каквито и да било пакостни разузнавания. Военните продаваха оръжие, боеприпаси и свои бойни другари в робство на най-обикновени местни бандити, а не на някакви си коварни и хитри резиденти. Старшите по чин военни снасяха нужната информация на същите тези бандити, но с по-висок ранг, за много пачки… А контраразузнаването и Федералната служба за сигурност се занимаваха с цялата тази помия с променлив успех и досега не бяха заловили нито един резидент. Само понякога изплуваха дребни риби във вид на журналисти, разните му гъзолизци и тъй нататък…
А изводът беше много прост — трябваше да хранят военните нормално и тогава те нямаше да вършат предателства…
Но представителят демонстрира своята компетентност и по тази част на проблема, подсмихвайки се: „Да, така е, вярно е, че самите ние сме си главен резидент и емисар, но…“. Но веднага даде да се разбере, че целта на създаването на отряда не се е родила спонтанно, че става дума за стройна система и че все пак ние ще ловим цялото това чуждестранно войнство!
Това е положението.
Иванов беше мислещ и далновиден човек и не се впусна да му опонира, тъй като почти веднага формулира за себе си основната мотивация на представителя. Мъничките ушички на въпросната мотивация едва забележимо се подаваха иззад внушителните габарити на обосновката на набелязаното мероприятие и естествено, не се виждаха от пръв поглед. Но един човек с опит, който освен това не беше съвсем глупав, лесно можеше да си направи извода.
Или казано по-просто, чрез тази мисия конкретното момче Витя искаше съвсем конкретно да се издигне. Плесенясалото неповратливо чудовище в лицето на Федералната служба за сигурност, заедно с ведомствената си съставна част във вид на контраразузнаване, се напрягаше от сутрин до вечер и прахосваше огромни средства и човешки ресурси за борбата със световния шпионаж и всевъзможните диверсанти… Но както знаете, крайните резултати бяха направо смешни. По време на цялата война заловиха по-малко от десетина чуждестранни специалисти, а когато се запознаха с тях по-отблизо, се оказа, че те дори не са никакви специалисти, а доста незначителни хора, от рода на куриери и тем подобни…
И сега изведнъж — хоп! Отнякъде се стовари този млад, много напредничав и много съобразителен красавец, предложи нестандартен подход към проблема и постигна страхотни резултати с минимални загуби. А дали това означаваше, че всеки член на сегашния президентски отбор се оценяваше именно по конкретните резултати от своята дейност?
Не, естествено, и това всички го знаеха. Пък и бяха наясно откъде обикновено идваха членовете на този отбор.
Витя не беше изключение, тъй като такива хора се набиваха на очи, понеже шило в торба не стои…
Като умерено компетентен човек по въпроса на деня, той не се впуснал да търси някакви нетривиални възможности, за да привлече вниманието, а просто копнал в познатата му сфера и се натъкнал на разработка, която от негова гледна точка била перспективна. Ако постигнела успех, тази разработка му предвещавала доста добри политически дивиденти. Дори не и добри, а според понятията на представителя направо „фантастични“. А пък ако не успеела, рискът бил минимален, тъй като съществувала възможността за спасително позоваване на въпросната Федерална служба за сигурност. В смисъл: „Аз се опитах, но… Нали разбирате, че щом такава мощна машина не може да се справи, какво бихте могли да искате от мен, някакъв си бивш майор с някакъв си скапан малък отряд от военни разбойници…“.
В самото начало на съвместната им дейност специалният представител скромно им предложи един лозунг:
— Всеки ще бие слабия, глухия и слепия. Престъпно е да си слаб! Време е да покажем, че имаме очи, уши и здрави остри зъби… Освен всички останали аспекти, нашата основна задача е да покажем на враговете, че ние не ядем доматите с колците, че няма да позволим да ни яхат и че сме в състояние да окажем достоен отпор на техните коварни замисли!
„Това вече изобщо не е коректно, това хич не ти отива — да говориш такива пошли общи изтъркани фрази — помисли си с известно огорчение Иванов. — Да го беше казал коректно. Нашата задача е обосновано да потвърдим идеята на Бащицата: Ние не сме никакви окупатори и изобщо че знаем какво е това имперски амбиции! И изобщо ние не се бием с чеченския народ, а с международната експанзия, която е мощна, добре организирана и щедро заплатена. Срещу нас са изправени не някакви си чеченски селяни, а професионални диверсанти с уникален опит и прекрасно оборудване, което нашите специални служби дори не са сънували… Тъй че ние ще разобличим резидентската мрежа или ще заловим още десетина чуждестранни диверсанти и бащицата много ще ни обикне заради това. Или по-точно ще обикне теб, а пък ние сме просто така, между другото… И тогава ти със страшна сила ще се изстреляш нагоре! Току-виж скоро си започнал да командваш и Съвета за сигурност…“