Общопризнатият оперативен гений Иванов се бори най-дълго от всички ни, превъртайки информацията, която ни беше известна, и тъй, и иначе, но вече беше ясно, че тези усилия са напразни. Тъй като по време на съвместната ни работа бях опознал контраразузнавача доста добре, със сигурност можех да кажа, че той дори нямаше представа откъде да започне. Не в смисъл че утре сутринта щяхме да останем без никаква работа, тъй като полковникът винаги щеше да ни намери някакво занимание. Стига да имаше полза от това…
Няма да ви досаждам с излишни разсъждения, а само ще спомена, че фактически ние не разполагахме с нищо. Имахме само една шантава версия и шестдесет и осем секунди запис с цифрова камера.
Ще кажа две-три думи за версията. Това дори не беше версия, а просто няколко варианта на една леко налудничава пародия на работна хипотеза.
Разполагахме с общодостъпната информация, че Руденко заедно с двама дагестанци бе изчезнал нанякъде, като преди това беше оставил в отдела на специалната служба на дивизията и в дома си общо единадесет трупа. Но не знаехме мотивите — Костя каза, че не може да напипа нищо дори приблизително. Нямахме дори някакви реално установими предпоставки, абсолютно нищо! Всичко бе станало някак отведнъж, внезапно и изневиделица…
А освен това налице беше информация, че процесът стартирал благодарение на нас… Голям смях! И като от-правна точка на цялото това безобразие със сигурност трябваше да се смята моментът, в който Иванов издаде заповед за задържането на Руденко. А това по принцип си беше един най-обикновен арест на военен, заподозрян в документна злоупотреба, свързана със служебните му задължения.
Вече знаете как свърши цялата тази работа.
Вариантите на самата версия бяха толкова нелепи, че дори не ми се ще да ви ги разказвам.
За основен можеше да се сметне първият: че Руденко е шпионин… Само че за кого шпионираше и какво би могъл да шпионира в строевата част?! Бил агент на чуждо разузнаване или много опитен диверсант, изобщо внедрено лице. А дагестанците били негови съучастници и може би също внедрени лица?!
Смешно ли ви звучи? Но я ми кажете с какво можеше да се обясни тази, меко казано, негативна реакция на задържането? На тези хора дори не им повдигнаха обвинение и не намериха в тях нищо компрометиращо... Или може би някой смяташе, че цената на сандъка с наградите, заповедите и разните други скапани документчета беше единадесет живота?!
Съгласете се, че това са пълни глупости…
Но ако изходим от първия основен вариант, при всички случаи трябва да отбележим доста добрата подготовка на „шпионите“. И тримата са били с белезници, ала това не им попречило безпрепятствено да очистят шестима въоръжени бойци от специалните служби, които бяха здрави и силни мъже със сериозен боен опит зад гърба си. Само че на това място възникваше нелепият въпрос: откъде бяха взели ножове? Ние ги претърсихме много старателно и те не носеха никакво хладно оръжие… А по тази причина имаше и втори вариант на версията.
Той също не звучеше зле и беше горе-долу в същия шпионски контекст. На помощ на „шпионите“ в дивизията се е промъкнала диверсионно-разузнавателна група, изтрепала е хората от специалните служби и тихомълком е изчезнала. Как, по какъв начин и откъде се е промъкнала, вече беше друг въпрос. Просто тази диверсионно-разузнавателна група е седяла денонощно тук и е чакала момента, в който ще спипат главните шпиони, та тутакси да дойде и да ги спаси. И е пристигнала на момента. Може би дори под строй, в колона по трима, на уста с походната песен „Несе Галя воду“, тъй като Руденко беше украинец. И е свършила мръсната си работа. А Руденко и дагестанците най-спокойно са си тръгнали с мерцедеса, минавайки през контролно-пропускателния пункт.
Ето какви бяха вариантите. На някого може и да му звучат смешно, но не и на нас. Просто защото нямахме други версии. А най-неприятното бе, че не разполагахме дори с някакво приблизително обяснение за истинската причина на днешното произшествие. Всичко изглеждаше като някаква абсолютно идиотска мистика…
А сега да кажа и няколко думи за видеоматериала. Докато разсъждавахме по зададената тема, за да не губя време, аз се занимавах със записа. Прехвърлих цифровия материал в лаптопа си с флашка за три минути. Изрязах кадрите с дагестанците и ги обработих с оригиналния видеоредактор, който беше изключително ценно нещо, изобретено от специалистите в моето ведомство. Уголемих ги четири пъти, понеже беше снимано от около седемдесет метра, а това разстояние беше доста голямо. Сетне ги фокусирах, изчиствайки появилата се пикселизация, след това лекичко ги тунинговах, за да ги проясня, и придадох на картината почти естествен вид… Моля за извинение, малко се поувлякох. Казано по-просто, придадох на кадрите, на които бяха записани дагестанците, човешки облик. И ги изчистих така, че да изглеждат нормално, сякаш са заснети от десет метра.