— Мисля, че това са нашите клиенти — събрах най-сетне смелост да заявя. — По всичко личи, че са те.
— Е, слава богу — с облекчение въздъхна Иванов. — Влязоха ли вътре?
— Не, качиха се в колата. Заедно с обекта.
— Много добре. Залавяме ги. Вариант номер две. Разбрахте ли?
— Разбрано — потвърдих аз.
— Вариант номер две, разбрано — отвърна Костя.
— Е, прекрасно. Внимавайте всички: тръгваме!
ВТОРА ГЛАВА
Диверсантът
Аз не съм садист. Не съм вманиачен убиец. И не изпитвам наслада при вида на смъртно ранен от мен човек…
Чел съм за някои големи маниаци. Всички те до един са имали пристъпи на жажда за убийство, свързани с геоклиматичните и разни други природни отклонения. Едни освирепявали от вятъра, други виели срещу луната, а пък трети точели ножове, когато се сменяло атмосферното налягане и преди да започнат магнитни бури.
Аз съм далеч от всичко това.
Не се смятам за свръхчовек. Философският въпрос „трепереща твар ли съм аз, или имам право?“ никога не ме е вълнувал, защото се отнасям към себе си много обективно и дори критично. Но не изпитвам угризения на съвестта за деянията, които извърших. В смисъл че не сънувам окървавени момчета, нито момичета. Защото нощем обикновено работя. Всъщност често работя и денем, така че изобщо не сънувам. Ха-ха…
Това беше шега.
Обичам да си поспивам по всяко време на денонощието в най-неподходящи за целта условия и работя нощем… А пък не сънувам нищо, защото умея да управлявам психиката си. По тази част вече наистина съм майстор. Това е голям талант и далеч не всеки го има. Срещал съм най-различни майстори на военното дело, но съм виждал много малко хора, които могат да бъдат наречени господари на психиката си. Или по-точно съм виждал само двама: себе си в огледалото и още един тип. Но той е абсолютно уникален по всички параметри, така че не влиза в сметката.
Моля да не бъркате господството над собствената психика с умението да се владееш в критични ситуации. Майсторите нямат проблеми по този въпрос и точно затова са майстори. Ала с какво те се различават от обикновения специалист? Нали знаете как става при нас: учат човека на специална тактика — да стреля във всякакви условия, да борави със специални средства и взривни устройства, да прилага разни хитри номера. Обучават го дълго и старателно, инвестират време и пари в него. И той уж може всичко и показва отлични резултати на изпитите дори когато условията са максимално близки до бойните…
Но ето че се озовава в зоната на бойните действия и се започва! Ту му се струва, че колоната се движи по-бързо, отколкото трябва, и избързва да натисне бутона на радио-взривителя. Ту не може елементарно да изчисли колко по-рано да извърши действието и да го съобрази с посоката на вятъра, защото над главата му свистят куршуми. Ту вземе, че открие огън по патрулното отделение на противника, и прецизно подготвената засада отива по дяволите. Защото той се поддава на дърварския войнишки номер от серията „опа-ля, пипнах те!“. Сетне ще ви кажа какво означава това…
Мога да изброявам дълго още подобни военни ситуации, защото във всяка една от тях има подходящ момент за критични грешки. С течение на времето грешките стават по-малко, понеже, ако не те убият веднага, опитът си казва думата, но въпреки това грешки се допускат. И цената на тези грешки е твоят или нечий живот, защото войната е безмилостна към хората, които грешат.
А най-смешното е, че всички тези неблагополучия в критични ситуации се случват заради най-елементарна биохимия. И не само със специалистите по военно дело, а изобщо с всички хора без изключение. Дори ако не сте участвали във война, все някога — поне веднъж в живота — от тъмен ъгъл са ви нападали хулигани или някакви злостни крадци. А това също е критична ситуация. Ха-ха…
Някои може би не знаят, но това е факт, с който не може да се спори — майката природа изобщо не е създала човека, за да стои пред компютъра, да пие бира пред телевизора или да плете на една кука. Не, идеята е била съвсем друга…
Човекът е бил замислен като БМО, сиреч като бойна машина за оцеляване. Човекът е бил предвиден за ролята на универсален войник, а майката природа му е дала в изобилие всичко, за да успее на това поприще. Няма да изброявам предимствата на човека пред хищниците, защото има хора, които правят това по-професионално и научно обосновано. Но за да дам пример, само ще кажа, че пред очите ми един тип със средно телосложение, който не познава сложните хватки, но владее до съвършенство психологическата техника, за седем секунди уби с голи ръце един стафордширски териер, който го нападна. А нещастното псе дори не успя да го ухапе. Той обаче удуши животното, изми си ръцете и отиде в кухнята да си доизяде супата. Макар че преди това, докато обядваше, реши да се позабавлява и хвърли един кокал на кученцето. Но кокалът отхвръкна под печката и животинчето не можеше да го извади, а той реши да му помогне. Само че териерът изтълкува това някак превратно…