А сега трябваше бързичко да измислим какво да правим с тези неща… Сиреч с трупа и с пленниците. Преди пет минути полковникът се споразумяваше само да приютят двамата крадци на коли за през нощта. Но сега при нас се появи труп и стана ясно, че крадците на коли не са сами, а вървят заедно с трупа. Пък и трупът не беше на кого да е, а на главното действащо лице в цялата тази дандания, която се вихреше в града вече второ денонощие.
Общо взето, ако действахме по правилата, излизаше, че веднага трябва да предадем всичко това на следователите по особено важни дела от Москва. И трупа, и крадците па коли…
— Те не лъжат — докладва след три минути Петрушин.
— Изобщо не знаят нищо за трупа. Султан им намекнал, че стоката, от която трябва да се отърват, е специална. Минало им през ума, че това може да е труп, но в работата им със Султан нямало такива неща, тъй че просто не се отнесли сериозно към това…
— Ама че кофти работа — затръшка се Иванов. — Оставаме без нищо. Версиите ни се издъниха, работата ни също…
— А няма ли да си поговорим? — припомни Костя, който беше главен майстор по продуктивното мислене в режим на цайтнот.
— В какъв смисъл?
— Нали искахме да ходим при Султан.
— Само че това беше, преди да намерим трупа.
А какво значение има? Ще предадем местопроизшествието на тяхната охрана. Ще се обадим на следователите по особено важни дела и ще им кажем, че имаме информация и че трябва да ги видим лично. Ще тръгнем към тях, а пътьом ще се отбием за малко при Султан. Някой забранил ли е да го направим? Не е. Току-виж там сме научили нещо.
— Ами ако там са онези дагестанци? — доля масло в огъня Петрушин.
Тогава това ще реши всички проблеми… — В гласа на Иванов за миг прозвънна някаква сребриста нотка на надежда. — Тъй… Досега от противниковата страна не е имало нито един изстрел. Вършат всичко с ножове. Отбелязвам го, в случай че се окаже, че Султан е свързан с дагестанците… Аха… Те май са двама, а ние сме петима и сме въоръжени. Освен това при нас Петрушин е за петима…
— Не мога да разбера защо са тези съмнения — измърмори Петрушин. — Хайде просто да отидем и да си поговорим е тоя човек. А пък ако ония са там, ще ги завържем и ще ги поднесем на московчаните на тепсия. И край на цялата тая работа…
Добре. — Иванов извади телефона. — Поемаме веднага…
И тръгнахме, но не веднага. Защото полковникът се обади на Глебич и му обясни, че плановете малко са се променили. А в резултат на това след двадесетина минути при нас пристигна един автобус с дванадесетима бойци от частите със специално предназначение на милицията и техният командир заедно е Глебич.
Иванов им предаде местопроизшествието — или по-точно задържаните, колата и трупа, тъй като произшествие на практика нямаше. Нареди им да ги охраняват и допълни, че сега всичко е официално, защото комисията на началника на московските следователи по особено важни дела генерал Власов, вече е задействана и след около час тук ще пристигне оперативна група. А пък ние отиваме да докладваме, но пътьом трябва да се отбием на едно място, тъй че няма да е зле да ни отпуснат двама-трима бойци за прикритие…
Аверът на Глебич позиционира бойците, но самият той не остана, тъй като вече се тресеше от настървение, пък и се боеше, че генералът може да дойде лично тук.
— Аз ще ви прикривам — обяви той. — Ще взема двама бойци с картечници. Мисля, че това ще е достатъчно. Ако стане нещо, всичките ще ги направим на кайма.
И чак след това тръгнахме.
От момента, в който задържахме крадците на коли, бе изминал почти час…
Къщата на семейството на Султан Муратов също се намираше в сектора с частни имоти, но по-далеч от мястото, на което заловихме крадците на коли. И ако се погледнеше на картата, тя всъщност беше на около пет километра от дивизията.
Командирът на милиционерския отряд със специално предназначение каза, че бащата на Султан — Арсен Муратов, е доста известен човек в този край и се ползва с авторитет. И изобщо този район бил нещо като втори Магас. Тук живеели предимно вайнахи — чеченци и ингушети, но били мирни и уважавани хора.
— Тук винаги е спокойно навсякъде. Никога не сме има-ни никакви проблеми с тях.
— Нищо, сега ще имате — пошегува се неподходящо Петрушин. — Само че не вие с тях, а те с нас.
Спряхме близо до къщата на Муратови и набързо обсъдихме положението. Бойците от специалните части на милицията, които имаха доста голям опит в прочистването на не чак толкова отдалечени оттук области, предложиха свой вариант за разпределението на бойните единици.