Та така, на човека е дадено всичко, за да оцелява. Но той не успява. Разкиснал се е под натиска на еволюцията. Тъй де… Няма нужда да преследва мамути; не е актуално да се спасява от хищници, които тичат подире му; да дебне плячката си, е анахронизъм и той си лежи на дивана и чете вестници.
Затова на нас, професионалистите по военно дело, ни е много по-лесно и по-спокойно, отколкото на основната маса, която са изритали с шутове от дивана — изтръгнали са я от родния град, от компютъра и от университетската аудитория и са я запратили в месомелачката на коварните забавления. Ние сме специалисти по оцеляване.
Каква е нормалната реакция на обикновения индивид в необичайна военна ситуация, сиреч по време на внезапно възникнала реална смъртна опасност? На първо място се извършва рязка промяна на химическите процеси в организма. От сорта на това, че се увеличава процентът на съдържанието на желязо. Когато в теб изстрелят от упор два пълнителя, процентът на съдържанието на желязото осезаемо се увеличава и това го знае всеки кретен. Ха-ха…
Но това не е задължително. Процесът се извършва по-късно, ако си се възползвал неправилно от подаръка, който природата ти е дала. А в началото става горе-долу следното.
Щрак! В черепа му се задейства нещо, от което кръвта му моментално се сгъсти, изпълни вените му до пръсване и започна да тече много бавно. Звукът на приближаващия се мотор се снижи с три октави и заприлича на далечно бучене на танков двигател. Беше чувал този звук на полигона, където се движеха танкове…
„Да-вааай!“ — изкомандва проточено някой в главата му.
Юношата сграбчи гранатата с вдървени пръсти, дръпна халката на предпазителя, извади ръката си от тръбата, запрати със заучено движение стоманеното яйце, затисна ушите си и отвори широко уста.
„И-и-иии!!! “ — нададоха вой спирачките с дрезгавото си безкрайно скърцане. Явно шофьорът имаше отлична реакция и само за един миг успя да забележи чуждото тяло, появило се от неизвестна посока, и да натисне педала.
Всъщност това вече не можеше да спаси ситуацията.
„Ба-ба-аххх! “ — тръбата подскочи, подхвърляйки доста силно юношата, някакви клещи стиснаха слепоочията му, а в ушите му кънтеше непрестанно метално бучене, което временно заглуши всички останали звуци.
„На-пред! — заповяда си юношата и започна да се измъква от тръбата, вършейки това много бавно, като преодоляваше всеки сантиметър с огромни усилия. — Анализ на физиологията… Кръвта!“
Да, кръвта, проклетницата му недна, го подведе. Преди не му се беше случвало такова нещо дори по време на най-трудните практически занимания. Кръвта му внезапно се концентрира, сгъсти се десет пъти повече от нормалното и сега течеше много бавно по вените му, запълвайки кръвоносната му система до пръсване и заплашвайки всеки момент да превиши налягането в някоя важна артерия.
„Бу-бух! Бу-бух! “ — работеше напрегнато сърцето му, пулсирайки в слепоочията…
Този вариант се отнася за случаите, когато човек върши подобна работа за пръв път. Знае и може всичко, но това е първият му бой. И физиологията му се държи по съответния начин, а всичко това е описано точно така, както става в действителност.
А ето какъв е вариантът, валиден за същия човек, но вече по време на втората акция. Тоест първия път той не е умрял и балансът на желязото му е останал в нормата. Ха-ха…
Докато вървяха от колата към площадката пред входа, юношата героично се бореше с физиологията си, която неконтролируемо се развихри, и се опитваше да се съсредоточи върху обстановката.
Носеше се тежка миризма на мазни шишчета. Долната част на стъклата на помещението вибрираше. Явно хората вътре слушаха музика. Никой не изскочи навън да ги посрещне. А това беше добро начало.
На двора имаше трима души. На около пет метра вляво от площадката пред входа на къщата се виждаше мангал. И един мъж с престилка. На пръв поглед той нямаше оръжие, изглеждаше приветлив и беше ухилен. До него стоеше един боец, а на площадката пред входа също бе застанал боец. Те не държаха оръжие в ръце, но якетата им бяха издути. Носеха или пистолети, или автомати, или нещо от този сорт. Бяха печени бойци с вълчи погледи, явно имаха опит и бяха изкушени във военното дело. Това беше минус… Но при всички случаи якетата им бяха закопчани и нямаше да успеят да извадят оръжията си на мига. А това беше плюс.