Выбрать главу

На високата площадка пред входа на къщата стоеше едър брадат мъж, надхвърлил петдесетте. И ни разглеждаше с видимо напрежение в погледа.

В това време Султан само отстъпи назад, правейки ни път да влезем в двора, и отново спря. Момчето беше видимо притеснено. Според мен в този случай дори нямаше нужда от Костя, защото и без това му личеше…

— Кои са тези хора? — попита настоятелно мъжът от площадката пред входа на къщата. Той зададе въпроса си на ингушетски, но аз зная чеченски, а двата езика са много близки.

— Това баща ви ли е? — уточни Иванов.

Султан преглътна шумно, не отговори нищо, но кимна утвърдително с глава. А това означаваше, че имахме щастието да видим местния вайнахски авторитет Арсен. А пък Султан…

— Виновен е — обяви присъдата си Костя. — Не ни трябва врачка. Сега остава само да разберем къде и от кого е научил за колата.

— Това не е проблем. — Петрушин и Вася също влязоха в двора, тъй като вече нямаше защо да се церемонят, щом Костя се бе произнесъл. И след пет минути щяхме да сме наясно с всичко…

Султан беше толкова изплашен, че дори не реагира на въпроса на баща си, който би трябвало да е най-важният човек в живота му. А това не беше нормално. Дори нещо повече — според представите на вайнахите това беше истинско безобразие. Общо взето, момчето се издаде напълно.

— Обясни на баща си — тупнах свойски Султан по рамото.

— Какво да му кажа?

— Кои сме ние и защо сме дошли.

— Идват при мен — произнесе Султан, вторачен в земята.

— Ей сега ще си тръгнат…

— Да, ще си тръгнем… — Иванов хвана Султан под ръка и бавно го поведе към площадката пред входа на къщата. Ние закрачихме след тях. — Но ако отговориш бързо на всичките ни въпроси.

— Какви въпроси?

— Първо, да ти кажа няколко думи за твоето положение. Ситуацията е много проста…

— Какво искат от теб тия гяури? — попита разтревожено Арсен, напрягайки по неволя гласа си, защото тук разстоянията бяха доста големи, а до площадката пред входа на къщата имаше двадесетина метра.

— При нас има една обявена за издирване кола, а в нея има един труп и двама крадци на коли, които те предадоха. В тази ситуация възможностите за развой на събитията са две. Първи вариант: много бързо и честно да ни признаеш съвсем искрено от кого си научил за този мерцедес с трупа и къде се намират в момента хората, които са ти съобщили за него…

— Ти да не си оглушал? — повиши още повече глас Арсен.

— За какво си шушукате там?!

— И втори вариант. Имотът ви е обкръжен и е достатъчна само една заповед, за да започне мащабна полицейска акция. Ще извършим прецизен обиск и най-подробно ще те разпитаме. Нали знаеш оная стара детска игра — „Каквото намеря, си е мое“…

— Нямате работа тук, махайте се! — развика се безцеремонно пияният Глебич зад оградата. — Хайде, изчезвайте, това да не ви е цирк!!!

Аха, значи в момента се получаваше нещо като втори Магас.

Публиката се интересуваше защо са дошли военните. Също като в зоната на бойните действия — домакините ни разполагаха с кръгова подкрепа и солидарност от страна на всички кавказки братя.

— Прозорците — изстреля шепнешком Вася и устреми съсредоточения си поглед към срещуположната на къщата страна.

Ей, я го оставете на мира! — Явно крясъкът на Глебич преля чашата на търпението на възрастния домакин, той запретна полите па халата си и започна да слиза от площадката пред входа на къщата. — Разпитайте мен, аз отговарям за всичко тук…

— Мислиш ли? — отвърна като ехо Петрушин.

— Сто процента. — Вася свря глава в раменете си. — На всеки прозорец има по една цев…

От изненада сърцето ми подскочи. Егаси новините…

— Заврени сме в гъз, господа. — Вася тъжно осмука зъба си. — Ако това са автомати, ще ни очистят за две секунди…

— Щом чуете команда, всички се залепяте за стената под прозорците — промърмори едва чуто Петрушин, като се стараеше да не гледа към къщата. — Там е мъртва зона…

Иванов и Костя се спогледаха с недоумение и свиха рамене. Какви прозорци, какви цеви?

Пребледнял като якичка на войник в деня на уволнението, Султан се обърна почти с цялото си тяло към къщата и се вторачи в прозорците. Издаде ни мръсникът!

— Готови за бой!!! — изкрещя Петрушин, хвърли се върху Костя и Иванов и светкавично ги помете към прозорците на къщата.

Стъклата на трите прозореца, които гледаха към двора, прозвъниха тихичко и почти едновременно…