Нейните дни не бяха изпълнени със събития и вземане на решения. Той не можеше да бъде забавление за Палакис. А ако тя разсейваше него, всички щяха да загинат. Опита се да си спомни доводите, които се въртяха в мислите му. Тишината около тях сякаш се разрасна и той осъзна, че прекалено дълго не отговаря.
— Тук сте значи! — каза Хефест, докато прекрачваше камъните. Младежът държеше топло одеяло и го наметна на раменете на Палакис, без да каже нищо друго. От начина, по който ръката му остана на рамото й, на Ксенофонт отново му се стори, че той сякаш предявява претенции към нея.
Знаеше, че Хефест много добре осъзнава, че е прекъснал нещо. Палакис се беше изчервила. Хефест също се изчерви и движенията му станаха неловки.
— Намерих храна — каза той. — Месо, сварено с някакви билки. Малко вино. Кисело е, но е по-добре от нищо. Ще дойдеш ли, преди да е свършило?
Въпросът беше насочен към Палакис и тя се изправи с лекота, сгъна мокрото одеяло и се уви със сухото. Погледна отново Ксенофонт, преди да се извърне. Той се беше вторачил в земята между краката си. На лицето й се появи нещо като раздразнение, почти ярост. Устните й се превърнаха в тънка черта. Тя хвана Хефест за ръка, с което го изненада.
Мракът се спусна над възвишенията и гърците задрямаха треперещи под одеялата.
Дъждът беше спрял и мъглите се вдигнаха и се видяха чукарите. Ксенофонт вдигна ариергарда, докато Хрисоф събираше спартанците отпред и ги подготвяше. Всички бяха изгладнели, но имаше достатъчно студена чиста вода; и макар че бяха мокри, продължаваха да вонят. От някои от мъжете се издигаше пара, докато ставаха.
Войската на кардухите започна да навлиза в прохода. Нямаха никакъв строй и в очите на гърците приличаха на разбунен кошер. Небето се проясни и противниците заприличаха на подскачащи черни фигури, които бяха твърде много и запречваха всичко. Гърците се строиха и Ксенофонт заповяда колоната да тръгне напред и отново да спре. Кардухите също спряха. Гърците само ги гледаха. Бяха на няма и двеста крачки от прохода.
Когато отгоре зазвучаха тръби, Ксенофонт благодари на боговете. Звукът им събуди радост в него. Тревожеше се, че двете хиляди са се изгубили в мрака из чукарите. Бяха прекарали нощта в мълчаливо треперене, търпейки дъжд и вятър с още по-малко защита, отколкото онези долу. Но въпреки това се бяха промъкнали към врага още по зазоряване и Ксенофонт можеше само да ги благослови за това.
Видя смайването на кардухите. Те познаваха воденето на воини в планините и очевидно изпитваха ужас, че някой ги наблюдава отгоре. Когато хората му се спуснаха с рев по склона. Хрисоф поведе спартанците си напред с двойно по-бързо темпо от обичайното. Те запяха пеана, песента на смъртта. Ксенофонт не издържа и се включи с цяло гърло. Някои от гърците около него го изгледаха с изумление.
Кардухите се разбягаха като плъхове. Ксенофонт чу радостните викове на мъжете, които се спускаха по склоновете. Тайната пътека ги беше извела от другата страна на прохода, така че те вече се насочваха към следващата долина. На самия Ксенофонт не му оставаше друго, освен да ги последва със строения ариергард покрай разчистените прегради от клони и тръни. Кардухите бяха изчезнали и макар че чу как дюдюкането зад него се поднови, звукът беше по-скоро скръбен, отколкото предизвикателен.
Докато гърците минаваха през прохода, слънцето надникна през ниските облаци и лъчите му докоснаха като пръсти зелената земя. Ксенофонт видя напред къщи и стада овце и кози. Устните му се извиха в усмивка при мисълта за печено месо. Долината беше тясна, но зелена, и очевидно беше скритото сърце на планината. Като нищо можеше да е единствената по рода си в целия район. Ксенофонт погледна към Палакис с намерението да й се усмихне. Тя се беше загледала някъде напред към долината, а Хефест крачеше плътно до нея.
По обед на следващия ден един стар кардух дойде в къщата, в която се беше настанил Ксенофонт, и застана пред него с наведена глава, приемайки унижението, за да го изслушат. Ксенофонт нареди да доведат младия воин, който беше разкрил тайната пътека около прохода. Младежът пристъпи към стареца, зашлеви го и му се изсмя. Ксенофонт заповяда да го дръпнат назад.
Старият кардух заговори на своя език и когато го сръгаха с дръжка на копие, младият започна да превежда враждебно и с неохота.
— Моли да не подпалвате къщите. Казва, че хората му искат да бъдат оставени на мира, но лъже. Изпратили са старец, защото е ненужен. Убийте го, ако искате, той няма значение.