На третата сутрин след напускането на долината и седмата от навлизането им в планините стигнаха до теснина, след която имаше стръмен склон, който се спускаше в огромна равнина. От тази височина виждаха разстояние, което можеше да се измине за един ден. На няма и половин миля от билото течеше огромна река.
Зад нея на зелено-златистата равнина ги очакваше войска. Пушеците от лагерните огньове се издигаха като нишки във въздуха. По ниските хълмове блестяха карета пехота. Бяха се опитали да заемат високи позиции, но те бяха малко, и затова се бяха скупчили в подножието на планината подобно на острови в океана. Хрисоф извика Ксенофонт отпред да ги огледат. Въпреки че врагът ги очакваше при реката, двамата се прегърнаха и се разсмяха. Планините бяха зад тях.
— Чудно ми е какво кара сатрапа да ни чака през зимата — каза Хрисоф, докато се взираше в далечината, заслонил ръка от слънцето. — Явно дължи огромна услуга на персите, щом е готов да мръзне тук.
Ксенофонт скри разочарованието си. Беше разбил оковите, но се беше надявал битките и кръвопролитията също да са останали зад него в планините. Беше изтърпял достатъчно и мисълта за нови сражения бе изтощителна. Който и да беше врагът, каквито и да бяха отношенията му с Персия, той ги очакваше — и стоеше на пътя му.
— Ще трябва да минем през реката, за да се приберем у дома — каза той.
— Ще намериш начин — отвърна Хрисоф. Ксенофонт го погледна, но в изражението на спартанеца нямаше нито подигравка, нито веселба. — Вече си го правил.
30
Гръцката колона мълчаливо се заспуска по склоновете. На хората от обоза им беше трудно, но хоплитите напредваха в строй, като внимаваха къде стъпват.
Опиянението обхвана всички. Бяха излезли от планините. Бяха живи. Тук дори въздухът сякаш беше по-сладък след влажните мъгли на планината.
Отново разполагаха с място да се строят по обичайния си начин — каре в карето. За хората беше почти успокояващо да видят старите редици около себе си, макар че много познати лица липсваха. Стотици бяха изгубили живота си в планините, десетки жени бяха отвлечени по време на сраженията. Онези, които стояха тук, бяха оцелели, но белязани със спомени, които щяха да ги преследват до края на живота им.
Ксенофонт имаше чувството, че е остарял с десет години. Погледна с глуха ярост към войската от другата страна на реката, когато видя появяването им. Не знаеше кои са те, нито защо са тук. Изпитваше гняв към тях, защото му препречваха пътя — а му беше писнало от онези, които се осмеляваха да се изправят срещу него.
Хрисоф чакаше търпеливо заповеди при строените спартанци, които изглеждаха малко размъкнати след всичко преживяно. Ксенофонт осъзна, че впечатлението не се дължи само на брадите и плитките, но и на усещането, че са изхабени, сякаш дори те не могат да продължават вечно напред. Беше разчитал на невероятната им издръжливост и ги беше използвал първи и в най-тежките ситуации. Но те бяха просто хора. Дългите червени наметала бяха прокъсани и протъркани, краищата на много бяха грубо накъсани за превръзки. Мнозина спартанци имаха червени превръзки по бедрата и раменете — вече всъщност кафяви, потъмнели от кръв. Робите илоти стояха мълчаливо между тях с щитове и копия. Заедно те бяха елитът и Ксенофонт знаеше, че не би могъл да стигне дотук без кръвта, която бяха пролели.
Те го гледаха без гняв и очакваха заповедите му. На свой ред той посрещна погледите им, без да трепне. Те бяха изиграли своята роля, но и той също. Ксенофонт погледна към отсрещния бряг на реката, където полковете пехотинци все още се строяваха, изпаднали в дива възбуда от появяването на врага. Бяха може би три или четири пъти повече от гръцките хоплити, около трийсетина хиляди души. Щяха да се сторят огромна войска на всеки, който не бе виждал Кунакса. Ксенофонт обаче само махна с ръка към отсрещния бряг и сви рамене.
— Кои са онези, че застават срещу нас? — високо попита той с глас, в който ясно се долавяше гневът му. — Срещу нас, които минахме през войската на персийския цар, без никой да успее да ни се изпречи. Срещу нас, които прекосихме планините на кардухите и сме все още живи! Явно Тисаферн е имал много пощенски гълъбчета. Онези от другата страна на реката никога не са виждали гърци. Те нямат представа срещу какво се изправят. — Ухили се. — Само си помислете какви физиономии ще направят, когато разберат!
Дори мрачните спартанци реагираха на това с усмивки, когато си представиха смутените врагове.