Наоколо нямаше никой, който да ги чуе. Другите ги бяха изпреварили и двамата водачи крачеха сами, наслаждавайки се на момента покой.
— Аз… За мен беше чест да водя спартанци в битка — неловко рече Ксенофонт.
— Да. Винаги е чест — отвърна Хрисоф. След малко се намръщи и продължи: — Видях онзи твой млад приятел, Хефест. Главата му се е завъртяла по любовницата на Кир… как й беше името?
— Палакис — тихо каза Ксенофонт. Произнесе го едва чуто и Хрисоф го забеляза.
— Искаш ли да пратя двама момци да го сплашат? Тя е твоя, ако изобщо може да е нечия.
Ксенофонт поклати глава и заби поглед в земята.
— Не. Няма да я насилвам. Тя или ще дойде при мен по своя воля, или изобщо няма да дойде. — Отвори отново уста да заспори със самия себе си, но размисли.
— Двамата изглеждат много близки — каза Хрисоф.
Ксенофонт рязко се обърна към спартанеца, с което предизвика смеха му.
— Извинявай. Просто те дразнех.
— Мислех си, че спартанците не се смеят — отвърна Ксенофонт: отказваше да види смешното в думите му.
— Кой ти е наговорил тези глупости? Ако не се смеехме, поне на любовта и войната, светът щеше да е много тъжен. Веднъж видях как един леопард скочи върху човек. Десет години минаха оттогава и още се разсмивам, когато си спомня физиономията му.
Тази нощ Ксенофонт спа неспокойно и се събужда пет или шест пъти, така че когато видя отново слънцето, имаше чувството, че изобщо не е мигвал. След седемте дни сред високите чукари седна, за да се порадва на изгрева в ранината.
Реката беше като златна лента и дори персийските васали, призовани да го спрат, изглеждаха някак величествено на тази светлина. Точно в такива моменти се крие смисълът да си жив, помисли си той. Когато си изпълнен с нещо повече от радост — с великолепно благоговение. Опита се да улови мисълта, за да я опише на Сократ. Толкова много неща имаше да казва на дъртия мошеник! На първо място беше желанието да благодари на философа за съвета му да замине. Атина беше станала неприветливо място за Ксенофонт, макар че досега не беше в състояние да го разбере. След Кунакса, след дългия им изход от Персия той най-сетне осъзна колко дребни са били някогашните му грижи. Можеше да познае отново покоя и да загърби гнева, който го разяждаше отвътре.
— Добро утро — каза Хрисоф. — Водя двама младежи. Мисля, че ще искаш да чуеш какво имат да кажат.
Ксенофонт се прозя и разтърка очи. Беше мръсен и брадясал. Рожденият му ден беше минал преди седмици, почти без да забележи. Беше на двайсет и седем, но се почувства по-стар при вида на младите спартанци. Те стояха почти голи, ако не се брояха сандалите им. Единият беше навил наметалото си и го бе метнал през рамо, като го бе закопчал на гърлото си. Носеше колана с меча си като препаска през бедрата, докато другият беше съвсем гол и изобщо не изглеждаше да се притеснява. И двамата изглеждаха невероятно здрави, помисли си Ксенофонт, докато потъркваше брадичката си.
— Да, слушам ви. Просто се наслаждавах на изгрева. Какво има?
— С брат ми бяхме отишли на разузнаване. Вървяхме час или два вчера привечер, около трийсет стадия надолу по реката. Започваше да се стъмва, когато видяхме един старец и една старица да крият дрехи или някакъв плат в камъните на отсрещния бряг. Помислихме си, че може да преплуваме, така че…
Брат му го прекъсна развълнувано:
— Захапахме ножовете си и нагазихме в реката, но водата така и не се надигна по-високо от кръста ни. Когато стигнахме другия бряг, старците бяха изчезнали и затова се върнахме.
— Видяха ли ви? Разровихте ли дрехите? — попита Ксенофонт, който вече се беше разбудил напълно.
Видя, че Хрисоф се е ухилил на реакцията му, но не му обърна внимание. В отговор двамата братя поклатиха отрицателно глави. Ксенофонт стисна радостно юмрук.
— И двамата си спечелихте благодарността ми.
— Браво на вас, момци. А сега се връщайте да проверите снаряжението си — каза Хрисоф. — Не мисля, че ще почиваме днес.
Ксенофонт се усмихна.
— Имам план, Хрисофе.
— Разбира се, че имаш.
Последните запаси храна бяха спомен и забавянето само беше отслабило колоната. Нужно беше известно време всички да бъдат накарани да станат, но слънцето още не се бе издигнало високо, когато Хрисоф поведе цялата войска покрай брега след двамата братя, които влязоха в ролята на съгледвачи. Бродът се намираше само на две мили надолу по течението, но моментът на истинската опасност беше при преминаването. Докато бяха до кръста във водата и се бореха със силното течение, гърците щяха да са ужасно уязвими. В историята на Гърция не една войска беше разбивана напълно, докато се опитва да мине през брод.