От отсрещния бряг врагът ги гледаше. Конницата започна да ги следва покрай брега, но хилядите пехотинци останаха на по-високия терен, предпочитайки изгодната позиция.
Кардухите в планината също се бяха струпали по склоновете и наблюдаваха какво става. Ксенофонт не ги изпускаше от поглед, докато вървеше с ариергарда. Все още не можеше да разбере напълно тези планинци и затова не можеше да състави план как да постъпи с тях.
Веднага щом Хрисоф се отдалечи, кардухите се спуснаха по склоновете и спряха под тях. Вероятно не възнамеряваха да нападнат, но ако им се отвореше възможност, със сигурност щяха да се нахвърлят върху гърците като вълци върху агнета. Бяха понесли жесток пердах в собствените си планини и гордостта им беше наранена.
— Спокойно, елини — извика Ксенофонт.
Капитаните знаеха какво се кани да направи и го одобряваха. Бродът беше твърде тесен и уязвим, за да се опитват да минат през него срещу добре въоръжен противник. Нещо повече, гърците бяха по-слаби, отколкото всеки друг път — нямаше смисъл да се отрича това. Трябваше им добра храна и почивка почти месец или повече, за да си възвърнат бойната форма.
Хиляди конници ги очакваха на отсрещния бряг. Вестоносци препускаха напред-назад, докато останалите стояха и чакаха, очевидно объркани или уплашени, че някъде наблизо има брод. Ксенофонт заслони очи и се помъчи да огледа войската. Може би си мислеха, че гърците се опитват да ги заблудят. Може би Тисаферн ги беше предупредил за коварството им. Той се озъби, после викна:
— Напред! Другите назад!
И първите редици на Хрисоф наскачаха във водата, вдигайки пръски, които заблестяха на слънцето като искрящи криле.
В същия момент половината хоплити от ариергарда се обърнаха и побягнаха назад покрай брега. Тичаха като на състезание, като се бутаха и си викаха един на друг. Единствено хората от обоза останаха на мястото си, както им бе наредено. Някои от тях носеха мечове и копия, за да се защитят при евентуална атака. Това беше най-трудното решение, но Ксенофонт все пак даде заповедта. Никоя войска не можеше да маневрира на бойно поле и в същото време да защитава десет хиляди цивилни. Ксенофонт се замоли на Атина да бди над хората от обоза, докато самият той тичаше като момче и се смееше на странността на ситуацията.
По някакъв начин пълният хаос, който бе причинил, му даваше усещането, че може да тича цял ден. Маневрата беше негова. Нямаше втори брод.
Откри, че пет хиляди гърци могат да реват страховито. Дори да разтърсят небесата, ако пожелаят. Тичаше с ясната мисъл, че трябва да прецени идеално всичко. Беше се върнал обратно, сякаш да прекоси реката на друго място. В същото време не смееше да изтощи прекалено много хората си с дългите разстояния. Рано или късно трябваше да се откаже и да се върне при брода, открит от двамата братя. Задачата му беше да откъсне врага от Хрисоф. Спартанците междувременно трябваше да минат през реката. Трудно беше да не се ухили при мисълта, че врагът ще се сблъска за първи път с такива страховити воини.
— Готови! — изрева Ксенофонт. — Загряхме достатъчно! Обратно към брода.
Войниците спряха и се разсмяха. Духът им бе приповдигнат и всички се наслаждаваха на пълния хаос, който бяха предизвикали на отсрещния бряг.
Ксенофонт зърна движение с крайчеца на окото си и изруга. Нуждаеха се от уловката, за да объркат врага достатъчно дълго, за да могат спартанците да пресекат реката. Частта от плана, която не можеше да се предскаже, беше как ще постъпят кардухите. Както се беше опасявал, те бяха видели разделянето на силите му. Бяха видели слабост и сега се втурнаха устремно към гърците, полудели от жажда за отмъщение. Ксенофонт си пое дълбоко въздух и викна:
— Стой!
Всички рязко спряха и смехът утихна, когато видяха как виещите кардухи се спускат като лавина към тях.
— Гърци! Мъже от Коринт и Стимфал, от Тесалия и Аркадия, от Родос, Крит и Тива! Стройте се! И запомнете следното. Вече се изправихме срещу кардухите в планините им. Сега те се изправят срещу нас в равното. Никога не са виждали бойна редица с щитове, копия и мечове! Нека да дойдат с цялото им джафкане и вой! Ще се отнесем с тях като с кучета, каквито са — и ще ги посечем!
Изкрещя последните думи и войниците изреваха в отговор. Ксенофонт със задоволство забеляза, че някои от кардухите се поколебаха. Намираха се далече от закрилата на планините си и усещаха ясно огромната пустота на равнината около тях.