След битката при прекосяването на реката пътуването през западната част на Армения през зимата било изключително тежко. Гърците страдали от силен снеговалеж, измръзвания, загуба на пръсти и снежна слепота. Всяка нощ умирали хора и гърците били на път да загинат, победени не от врага, а от най-ужасния студ в живота им. Съветът на Ксенофонт за предпазване от снежна слепота чрез слагане на нещо черно пред очите е направо невероятен. Той описва как войници сядали в снега и отказвали да станат, така че били оставяни да умрат. Някои молели да ги убият. Единствено заплахата от вражеската войска зад тях ги принуждавала да продължат напред.
Гърците преодолели около двеста мили, като изминавали по около петнайсет на ден, преди да се стигне до най-прочутата част от разказа на Ксенофонт, когато съгледвачите му видели морето, по чийто бряг имало гръцки селища, и завикали „Талаша! Талаша!“ — морето, морето. Ударението при гръцката дума е върху първата сричка и макар че Ксенофонт я е написал на атически диалект като Талаша, аз предпочетох алтернативния вариант Таласа. Щом чули виковете на съгледвачите, гърците започнали да се прегръщат и да плачат от радост. Най-сетне били намерили пътя към дома.
В разказа на Ксенофонт пътуването не приключва там, а продължава през земята на макроните, където гърците се сблъскали с местни воини. След това стигнали до гръцкия град Трапезунд, където останали да почиват един месец и си устроили игри — борба, юмручен бой, спринт и бягане на дълго разстояние. Именно там Ксенофонт научил за смъртта на Сократ — човека, който предпочел смъртта пред изгнанието с думите „Неизследваният живот не си струва да бъде живян“. Вярно е, че Сократ не е написал нищо — и онова, което знаем за него, е от сведенията на учениците му Ксенофонт и Платон.
В Трапезунд гърците се качили на кораби и тръгнали на грабежи, твърдо решени да си заминат с толкова много плячка, колкото са в състояние да носят. Делът на Ксенофонт му позволил да си купи имение край пътя между Спарта и Олимпия, където написал по-голямата част от историята си.
Отрязах събитията след виждането на морето, защото те по същество са жалък завършек на историята. Нямаше как обаче да не включа идеята на Ксенофонт да си основат град — и факта, че след всичко, което преживели заедно, гърците отхвърлили предложението му. Реших, че този момент е естествен край на едно необикновено събитие — похода на десетте хиляди.
Кон Игълдън, 2017