— Искаш твърде много — рече Клеарх. — За човек, който вече е изгубил триста от сънародниците ми.
Гневът на Кир пламна от тези думи, от намека, че случилото се е било по негова вина. Въпреки това се облегна назад в стола си и си заповяда да се отпусне.
— Вече го обясних. Освен това изпратих заплатите им на ефорите в Спарта до деня на смъртта им.
— Значи си гледал на Анаксис като на наемник — каза Клеарх.
— Той беше наемник — отвърна Кир. — Дори да ме е наричал приятел или аз него, това беше между нас. Аз изпълних задълженията си. И ти напомням, че подкрепата на баща ми и златото на семейството ми ти помагаше във всичките ти кампании. Щеше ли Спарта да сложи на власт Съвета на трийсетте в Атина, ако не бях аз?
— Не говоря от името на Спарта. Особено сега, когато съм наричан тиран от глупаците у дома. Не. За всяко нещо си има време — каза Клеарх. — Дори в този момент атиняните крещят отново на своята агора и твърдят, че са спасили демокрацията си от нашите ръце. Честни военачалници биват избивани от роби и добри мъже остават без чест, лишени от власт от онези, които никога не са знаели какво е заповед. — Въздъхна и се потърка по носа. — Ако атиняните отново вземат властта в Атина, за какво сме се били? Какво се е променило?
— Това е аргумент за бездействие — отвърна Кир, който подозираше, че Клеарх го изпробва. Много добре, той също можеше да бъде не по-малко прям. — Животът на всички ни е кратък. Защо да правим нещо, вместо да спим и да се припичаме на слънце? Така или иначе краят е един и същи. Но ако имаме гордост, се бием до последния си дъх. Познавам те много добре, Клеарх. Както и ти мен. Важно е спартанското оръжие и спартанските закони да управляват цяла Гърция за известно време. Нека малките кучета да си лаят и да се хвалят, че са победители. Някои от нас помним как беше. Трийсет спартанци управляваха в Атина и три хиляди атиняни им се подчиняваха. Ти им позволи да зърнат величието. И те няма да го забравят толкова лесно.
Клеарх се засмя.
— Виждам, че още ти харесва да спориш. В това отношение си почти грък. — Ухили се, когато видя промененото изражение на Кир. — Повярвай, това беше похвала. Виж, не искам да отрека дълга на честта. Ти беше мой приятел, приятел на Спарта и на цяла Гърция. Просто исках да съм сигурен, че не си пропилял напразно хората, които отидоха с теб. Познавах добре Анаксис. Скърбя за загубата му.
— Ще го видиш отново — каза Кир.
— Така е — каза спартанецът с абсолютна увереност. Очите му бяха тъмни, лицето почерняло от слънцето. — Няма да се отдалечи много от реката, независимо колко дълго го накарам да чака. Ще му кажа, че си пратил вестта до Спарта, че името му е отбелязано на бялата стена — и че парите му ще изхранят спартанските синове и дъщери. И ще му кажа, разбира се, че си дошъл при мен, за да търсиш помощ в отмъщението си — и че аз съм откликнал.
— Ще трябва да излъжа мнозина от онези, които ще застанат до мен — сериозно каза Кир. — Разбираш ли го? Искам да знаеш истината за това какво се каня да направя.
— Значи преценката ти е била правилна. Не бих простил лъжа от теб — отвърна Клеарх. — Ти купуваш услугите ми и печелиш приятелството ми. Няма да те разочаровам, но и няма да лъжа заради теб. Ако хората ми ме попитат защо събираш войски за поход в пустините на империята ти, ще им кажа да питат теб. И че аз съм само прост войник, който застава там, където са му казали, и убива, когато му заповядат да убива.
Кир примигна от силата на мъжа, който седеше пред него. Клеарх беше като лъв, който е прибрал ноктите си, но много добре знае колко е силен.
— Ще наредя да ти дадат кон — каза Кир, та да спечели време да събере мислите си. — Не е подобаващо един водач да върви пеша редом с хората си.
— В Спарта е — отвърна Клеарх. — Предпочитам да вървя пеш. — И се размърда неловко. — Честно казано, не харесвам конете. Зяпат ме.
— Нима се страхуваш от коне? — изумено попита Кир, без да се замисля.
Спартанският генерал замръзна, сякаш времето беше спряло. Кир преглътна.
— Не се страхувам от нищо — отвърна Клеарх. — Не обичам коне. Различно е.
Кир откри, че е затаил дъх, и издиша бавно.
— Да, разбира се. Различно е.
Клеарх го гледа известно време. И като че ли остана удовлетворен от видяното. После каза:
— Няма да е зле да обсъдим заплащането.
Кир го погледна в очите.