— Ще ми служиш ли?
— За един златен дарик[5] месечно на човек или за двайсет и шест сребърни драхми, да. Един и половина дарика за битка или за периоди на особено трудна служба. Разполагам с две хиляди спартанци, около осемстотин роби илоти и малко периоки — воини от по-долна класа. За периоките предлагам сумата да е двойно по-ниска. За илотите, разбира се, е достатъчна само храна и екипировка.
— Разбира се — съгласи се Кир. Условията бяха честни и не повече от онова, което беше плащал преди, макар да усещаше, че генералът смята, че това не е особено важно.
— Ще сложа печата си под заповед за десет хиляди дарика. Това достатъчно ли е?
Сумата беше огромна и Клеарх едва не се задави с виното. Избърса брадичка.
— Да, достатъчно е. За такава сума ще бъдеш почитан — и враговете ти ще се страхуват от теб.
— Описваш единствените неща, които имат стойност на този свят — рече Кир. — Нима златото и среброто са толкова важни в сравнение с тях?
За негова изненада Клеарх се разсмя.
— Думи на човек, който никога не е зарязвал дете през зимата, защото храната не достига. Разбира се, че са важни. С твоето злато спартанците ще тренират и народът ни ще оцелее и ще живее в мир в долината Евротас. От шестстотин години, откакто предците ни са открили Лакония, нито една чужда войска не е стъпвала в нея. — Замълча за момент, загледан в събеседника си. — Макар че персите я доближиха най-много.
Кир кимна — приемаше направения комплимент.
— Имах предвид за теб самия. Заради златото ли служиш?
Клеарх се наведе напред и опря ръце на коленете си.
— Всеки един от хората ми е на възраст между двайсет и шейсет. Ние маршируваме и се бием за Спарта четирийсет години, защото тя е… вода, излята върху горещ камък, наш дом. Тя винаги трябва да се обновява, иначе ще изчезне, сякаш никога не я е имало.
— А когато се приберете, след като сте отслужили, тогава какво?
— Когато се приберем, ще ни дават храна и ще ни оставят да живеем в мир, макар че младите момчета се подиграват на старите войници, докато те спят. Открай време е било така. Всички момчета са глупаци. — Той се усмихна. — Още не съм намерил по-добър начин на живеене от нашия, принце. Да, твоето злато купува службата ми, но и още нещо — ще имаш удоволствието да видиш спартанци в битка. Това е рядък дар, който струва повече от няколко монети. В края на краищата повечето мъже я виждат само веднъж в живота си.
Той се облегна назад и Кир също се усмихна и нареди на слугите:
— Донесете вино. Да вдигнем чаши за редкия дар.
После се обърна към спартанеца и лицето му стана сериозно.
— Благодаря ти. Като те слушам как говориш, Анаксис започва да ми липсва още повече.
— Бий се добре и може би един ден сам ще му го кажеш — отвърна Клеарх.
— Аз съм персийски царски син, макар че в този момент положението ми е може би несигурно.
— В Хадес има царски синове, господарю. Лично съм пратил там един-двама.
— Сега се забавляваш за моя сметка — отбеляза Кир.
— Така е. — Спартанецът отпи от чашата си и млясна с удоволствие. — Познавам това вино. От родината е.
Кир се усмихна, доволен, че жестът му не е останал незабелязан.
— Родено от слънцето, пръстта и лозата. — Вдигна чашата си и спартанецът също вдигна своята.
— За онези, които са си отишли преди нас. Дано ги видим отново — каза Клеарх.
Без нито дума повече двамата се чукнаха и пиха до дъно.
5
Ксенофонт прекрачи прага, затръшна вратата и опря гръб в нея. Бе зачервен и гневен, по хитона и наметалото му имаше тъмни петна. Докато дишаше тежко, нещо мокро и гадно се плъзна от подгъва и падна на каменния под.
Атинянинът, който бе собственик на малката къща, вдигна очи от масата, на която имаше десетки зелени стебла и листа, както и няколко скумрии, които обезкостяваше с нож. Беше дребен и набит, с бяла коса и плешиво теме, кафяво и покрито с лунички като стара обработена кожа. Въпреки възрастта си създаваше впечатление за сила — имаше яки ръце и гърди, а под масата се виждаха леко кривите му голи крака.
— Ксенофонте! — радостно извика Сократ, докато заобикаляше масата и бършеше ръце в престилката си, преди да ги протегне за поздрав. — Да ни гостуваш на вечеря ли си дошъл? Имам една критска рецепта с дафинов лист. И зрели смокини за десерт.
Преди младият мъж да успее да отговори, Сократ го прегърна с огромен ентусиазъм и едва не го повдигна от земята. Въпреки яда си Ксенофонт откри, че настроението му започва да се подобрява.
— Ксантипо! — изрева Сократ през рамо. — Имаме гост за вечеря! — Замръзна за момент, като се вслушваше. — Къде се е дянало това момиче? Толкова ли не може да дойде да поздрави госта ми? Заровил съм се до лакти в риба. Наметалото ти е мокро. Да не би да вали? Не, щях да чуя. Щях да го усетя — покривът протече отново, заради което аз съм виновен, естествено. Така че не е от дъжд. А, вече виждам усмивката ти, докато се мъча да разбера тайните ти, но преди малко не се усмихваше. Значи са били онези деца, шайките политикани.
5
Дарик или дарейк — гръцкото наименование на златната монета, която персите наричали „стрелец“ — Б. пр.