Заедно с Боб напуснаха сала и двете момчета, които бяха изпълнявали ролята на машинист и огняр.
Салджията обаче все още стоеше пред станалото вече излишно кормило; бързо течащата вода стигаше чак до кръста му. Но той не пускаше кормилото. На източния бряг, откъдето бе отплувал салът, се трупаха все повече хора и размахваха ръце. Те навярно и крещяха, ала гласовете им не можеха да се чуят през широката река. Водовъртежите се засилиха и погълнаха сала заедно с кормчията. Плуващите мъже дори не забелязаха това; твърде много бяха заети сами със себе си.
Пит стигна пръв до западния бряг. Измъкна се целият вир-вода и се огледа назад за останалите. Те плуваха разпръснати из водата. Джек не се отделяше от конете. Двамата непознати плуваха един до друг. Изглежда, индианецът със скъпоценната огърлица и Боб поддържаха с все сили сивокосия господин със спасителния пояс, за да не го отвлече силната вода. Двете момчета бързо настигнаха тази последна група.
Пит изтича към мястото, където конете трябваше да излязат на сушата. Почака съвсем малко и изплашените животни вече започнаха да се катерят по брега и по стръмнината нагоре. Пит успя веднага да хване своя кафяв жребец за юздата. Стройният понка се бе прехвърлил върху гърба на пъстрия кон на непознатия индианец още във водата. Сега той хвана белия жребец за юздата. Пит и Джек видяха надолу по течението катъра, който тъкмо се изкачваше заедно с товара си на брега и после побягна в галоп на юг. Пит се спусна да догони животното.
Сивокосият господин, съпровождащият го индианец и Боб също успяха да се спасят. Те излязоха от водата заедно с двете момчета. Нагизнали, треперещи от студ, те се запрепъваха по стръмния бряг нагоре. Момчетата изтичаха към една колиба, направена от кори на дървета, горе на високото. Към същата барака, която салджията навярно бе използувал за подслон в случай на нужда, се насочиха и двамата непознати мъже.
Стройният понка и Боб останаха сами на открито. Събраха дървета, напалиха огън и се съблякоха, за да изсъхнат заедно с оръжието и дрехите си от вятъра и от огъня. Все пак стройният понка и сега не свали басмената си риза: искаше да я остави да изсъхне на гърба му.
Боби се огледа към колибата и конете. Непознатият индианец тъкмо бе излязъл отвътре и започна да търка техните два коня, които зъзнеха не по-малко от хората. Пит се завърна без успех от опита си да залови катъра с товара. В момента, в който щеше да го хване, хитрото животно навлезе отново във водата. Чипоносият спъна краката на своя кафяв жребец и се скри, целият нагизнал във вода, в колибата. Скоро обаче излезе в сухи дрехи. Явно бе взел някакъв работен костюм на удавилия се кормчия и сега се насочи към Боб.
— Ама че свинщина! — Пит застана широко разкрачен. — Всичко е вир-вода! Дори не можем вече и един изстрел да дадем! Все пак писмата успях да спася. Кожената ми жилетка не пропуска вода! Слушай, Боби, ти наистина ли пропи всичко, или ще можеш да платиш на двете момчета нещо за костюма, който облякох? Удавеният кормчия им бил баща. Господинът с портфейла е пълен фалименто. Парите му били в дрехата, която сега си плува надолу по Мисури. Багажът и оръжията им пропаднаха заедно с катъра! Така че този господин Морис ще може да се свърже с банката си едва в Ниобрара или във форт Рандал! Дотам сега е по-лесно да стигнем, отколкото да се връщаме обратно в Янктон — през тая трижди проклета река!
— А защо ти сам не платиш на сираците дрехата, която си взел? — отвърна Боб.
— Че аз нямам нищо повече. Аз въобще никога нямам пари! Още моят старец ми се сърдеше за това, то беше и причината да дойда тук, в Дивия Запад. Нима ти смяташ да ме научиш тепърва да пестя? Каква полза има бедният човек да пести?