Вождът тръгна. Вървеше по средата на склона, прикривайки се така към прерията, крачейки към западния бряг на зали-ва, към реката. Младият боец Черната скала вървеше редом, а Охитика се притискаше о коленете му. Мечите момчета вдигнаха заедно лехата лодка, която Уинона и Ситопанаки бяха направили, и всеки прехвърли по две къси весла върху рамото си. От другата страна преметнаха лъка, колчана и ножа с ножницата, захваната за кожения колан. После забързаха подир вожда.
Уинона се приближи и пъхна в ръката на Светкавичен облак една паница с месо.
— Тичай — рече тя — и им я дай за из път. Да запазят паницата, за да изгребват водата, ако лодката се напълни.
Светкавичен облак кимна. Побягна напреко през склона и скоро настигна малобройната група.
Малко преди заливът да навлезе в голямата долина, вождът забави крачка. Момчетата пуснаха лодката върху водата и седнаха вътре; Светкавичен облак им подаде паницата с месото. Тя задържаше лодката с едно гребло, за да не отплува, докато вождът поставяше мечето вътре. Изплашено, но без да се съпротивява, животното се остави да го настанят в олюляващата се кошара. Момчетата спуснаха краката си до него и поеха лъковете, стрелите и ласата на двамата мъж. Светкавичен облак подаде последното гребло на Хапеда и двете момчета отблъснаха лодката от брега. В заливчето тъкмо отново нахлу една широка вълна от голямото корито на реката; водата повдигна лекия плавателен съд, откъсна го от брега и го понесе навътре към реката. Момчетата загребаха с по едно весло; второто щеше да служи на всекиго като запас. Вождът и съгледвачът Черната скала не се бяха качили в лодката. И двамата скочиха в реката, за да плуват. Краката им запляскаха във водата и ръцете им започнаха да загребват водата нашироко и със сила, така че раменете им непрекъснато се издигаха над калните води. Те се насочиха бързо към лодката и я тласнаха към откритото устие на залива. Дори върху тихи води леките плоски кожени лодки се управляваха от плувци, та какво оставаше при днешните силни вълни, залели далеч навътре бреговете.
Светкавичен облак затича надолу по тревистия склон. Когато стигна до устието на залива, тя седна на земята и загледа с безмълвен ужас картината, която се разкри пред очите й. Необгледната маса изпълваше коритото на реката с тинестите си води. Всички онези полегати брегове, всичките зелени възвишения, всичките покрити с червена земя могили, з? които детето бе слушало да му разказват, бяха изчезнали Мръсните води влачеха със себе си откъснати ледени блокове поемаха дървета и чимове, които срещаха по пътя си, и ги придвижваха напред като островчета, докато някой водовъртеж ги погълнеше. Цели дървета с корони и корени се носеха наполовина под водата и изведнъж изчезваха. Реката ги бе повлякла със себе си високо горе по склоновете на планината и по деретата, откъдето идеше. Сега тя се бе наситила на играта и ги заравяше. Животински трупове, антилопи, овце, дори един бизон излязоха на повърхността и отново потънаха. Над убийствените води се издигаше звездното небе. Съвсем далечен и малък се виждаше оттатъшният бряг.
О, Мини-Соус, Тинеста вода, колко страшна си била!
Лодката вече се бе отделила от залива, водите я издигнаха и я повлякоха. Светкавичен облак видя как плувците я блъскаха през вълните; черните им перчеми ту изчезваха, ту отново се подаваха. Блъскана от тях, лодката се насочи напреко. Подобно на летяща риба вождът изскачаше от водата и тласкаше лодката напред. Тя се въртеше и танцуваше. Светкавичен облак все още можеше да различава греблата на момчетата, но те явно не вършеха много работа.
Едно голямо дърво, цялото покрито с тиня, заплува към лодката и на девойката се стори, че плувците сграбиха лекия плавателен съд с ръце и го изтикаха по-напред; дървото отплува край тях. Веднага след това то изпречи мръсните си четинести корени нагоре и в следния миг се видя само едно силно завъртане и там, където дървото бе потънало, над мръсните води заизлизаха мехури. Изглежда, водата беше дълбока още до самия бряг.
Все по-малка и по-малка ставаше лодката пред очите на Светкавичен облак. Блъскана силно напред, тя изчезна зад един завой. Светкавичен облак не можеше да вижда повече Мечите момчета. Наоколо нямаше нищо друго освен голата, огряна от месеца водна пустиня, всичко бучеше и кънтеше така, че главата й щеше да се пръсне.
Светкавичен облак се изправи и тръгна с наведена глава обратно към своите. Подсвирна на Охитика, но кучето не я последва. То скимтеше и остана да седи на брега, на мястото, откъдето Токай-ихто бе скочил във водата.