Часке седна в тревата. Изяде парче месо, защото вождът така искаше. Ако можеше да разсъждава спокойно, трябваше да се зарадва, че вече бе надвил Мисури. Ала мислите му все още се въртяха като водата в коритото на реката. Не можеше нито да се радва, нито да се страхува.
Видя само, че Токай-ихто отново се изправи и разглеждаше небето. Вождът бе преметнал през рамо светлия си лък и колчана със здраво захванатите стрели. Момчето се опита да проследи погледа на вожда. Чак сега заплашителните облаци над горното течение на реката стигнаха до съзнанието му. Добре, че пътуването им беше свършило.
Той продължи да обглежда околността заедно с Токай-ихто. На север прерията се разстилаше широка, тревиста, хълмиста и самотна, каквато Часке я познаваше, откак се помнеше. На хоризонта се очертаваха планините, по-ниски от Черните хълмове, откъдето те бяха дошли. Погледът на То-кай-ихто сякаш остана по-задълго върху тези далечни гористи планини, но после неочаквано той се извърна назад и погледна момчето така, че Часке почти се изплаши.
Какво щеше да прави Токай-ихто сега? Часке, Черната скала, Хапеда и мечето стояха спасени на брега, ала всички останали бяха все още оттатък, седяха там край своите сухи лодки, между Ред Фокс и страшната вода: майка му, баща му, Светкавичен облак, Уинона…
— Аз ще тръгна нагоре по течението на реката — чу момчето да казва вождът на зъзнещия и треперещ боец Черната скала, — водата ни е отвлякла много надолу. Щом Гърмящата птица престане да крещи и дъждът, който ще дойде, отмине, аз ще преплувам реката обратно. Ти ще останеш тук при момчетата. Вървете към Гористите планини, които виждате на север. Пред тези Гористи планини свършва земята, която владее Великият баща във Вашингтон, и оттам ще навлезете в земята на Великата майка15, която ще даде възможност на малкото останали наши шатри да живеят в мир, ако ние можем сами да се изхранваме. А за да се справим, вие ще трябва да намерите при Гористите планини човека на име Адамс. Ето — Токай-ихто подаде една торбичка, — дайте му това злато и той ще купи земя, върху която ще можете да живеете свободно.
Младият вожд млъкна. Стана, обърна се и тръгна. Часке го проследи с пламнал поглед.
Една светкавица разсече небето и се заби с крясък в земята. Страшната жълта вода проблесна мътно от мрака. Гърмящата птица крещеше и махаше с криле. Далече горе по брега се провидя Токай-ихто, който крачеше напред, несмущаван от светкавиците и гръмотевиците.
Часке беше привлякъл Хапеда към себе си. Самият той се беше облегнал на Черната скала и усещаше мократа козина на малкото мече, което отново се притискаше към него. Бурята свиреше и шумолеше в храстите. И ето пак трябваше да чакат, да чакат!
По времето, когато Часке заспа на север от Мини-Соус, капнал от умора, върху рамото на Черната скала, а Токай-ихто тръгна обратно към своите, Къдрокосия Чапа има едно отвратително преживяване на южния бряг на голямата вода.
Боецът не стоеше върху възвишението, където се бяха загнездили повечето мъже за отбрана срещу вражеско нападение. Лежеше на преден пост в една защитена от лунната светлина падинка на склона на брега. Дълбоко загрижен наблюдаваше задаващата се буря по небето и носещите се напред тинести води на реката. Бученето на водата се смеси с плющенето на дъжда. Чапа не виждаше вече нищо, но чу през шума от дъжда и вятъра изстрели. Горе на възвишението се бе завързал бой. Ред Фокс беше хитър; той беше се възползувал от непрогледното време, за да се примъкне насам със своите хора.
Сега изплющя гърмеж и край Бобъра и един куршум мина край перчема му. О, не, лисичке моя, още не сме стигнали дотам; скалпът на Бобъра е добре сраснал за черепа му. Къдрокосия стисна лъка и стрелата и запрати няколко стрели с обратна кука към върха. Излезе от скривалището си и започна обикаля бегом под прикриващия го леещ се дъжд; нека ония мислят, че на отсамния бряг е пълно с бойци. От педдесет или сто метра разстояние отново стреляха, ала Бобъра остана незасегнат. Когато дъждът понамаля, той почти бе запратил всичките си стрели. Но и на врага, изглежда, вече му стигаше. Хитрият Бобър се върна с голяма предпазливост в своята падинка до брега. Тя беше празна и той се загнезди вътре.