Щом дъждът престана и кръглата луна отново освети прерията, Бобъра започна да оглежда напрегнато околността.
Какво?… Но не, това не е възможно!
Бобъра хвана главата си, за да се убеди, че е буден и че не сънува.
На няколко коня разстояние от него в тревата седеше някой. Той напомняше смешно лишения от своята генералска униформа Татокано. Младежът седеше с кръстосани крака; дъждовните капки се стичаха от контешки сресаната му и разделена на път коса и по натритата му с мас кожа. Гледаше глупаво към осветената от луната местност.
Дали този тип има оръжие? Пушка или лък явно няма, но ножът и секирата му, изглежда, са пъхнати в колана.
Иначе надлъж и нашир върху откритата, нагизнала от дъжда поляна и по отвесния бряг не се виждаше нищо подозрително. Младите бойци, които лежаха надалеч, не издаваха никакъв звук. Дали и техните очи бяха съгледали контешкия глупак?
Бобъра реши да разбере какво означава това. Започна да се примъква тихо напред, за да се приближи към седящата фигура откъм гърба. Пълзеше на четири крака, притиснат досами земята, и тикаше пушката пред себе си. Докато се примъкваше така според всички правила на военното изкуство, почти го досмеша и същевременно му стана неприятно.
Бобъра достигна целта си и вече лежеше толкова близо до младежа, че можеше направо да го хване с ръка. Може би наоколо имаше врагове, които наблюдаваха всичко и на които той щеше да се издаде, ако предприемеше сега нещо. И все пак не можеше да остави суетния лос да си седи ей така в тревата. Прикрит от гърба на момъка, Бобъра изправи леко само горната част на тялото си, сграби неподозиращия нищо мла — деж за врата и бавно повали тялото му назад. Нападнатият не се опита да се отбранява. Нито започна да рита, нито посегна към оръжието си, а просто легна в тревата, подчинявайки се на придърпващата го назад ръка, и погледна внимателно Бобъра.
— Такова чудо като тебе през целия си живот не съм намирал — рече Бобъра, безкрайно учуден. Той пусна пленника си и легна до него. — Какво си ми кукнал тук като сливов храст, който чака да порасне под дъжда?
— Тебе чаках — отвърна Татокано доволен.
— Мене? Чакал си ме?
— Да ти нали ми каза, че мога да се върна. Запази ли ми генералската униформа?
Бобъра изстена тихо. Из един път си представи как това прерийно куче се изправя с цилиндър на главата пред очите на вожда Токай-ихто.
— Знаеш ли — рече той, — ти си все още много глупав. Не сме стигнали още до твоята униформа, съвсем не ни е до нея.
Най-напред ще ми кажеш по какъв начин дойде дотук!
— Изтичах в дъжда. Фреди Кларк, Червената лисица, ми описа съвсем точно къде трябва да седна. Каза, че ти си тук и аз трябва да те чакам.
Очите на Бобъра се разшириха.
— Така. Значи Ред Фокс е бил сред стрелците и ме е видял.
— Да. Той каза, че ти си смел боец и че за мен ще бъде чест да се оженя за някоя девойка от твоята шатра.
Бобъра плю, което не беше съвсем лесно в легнало на гръб положение.
— Така. И после той те изпрати тук?
— Да. Каза, че мога да остана при вас.
— Дали ти ще останеш при нас, ще определи Токай-ихто, а не Ред Фокс, разбра ли?
Генералът явно стана неспокоен.
— Ти ми обеща!
Бобъра усети, че започва да му се гади.
— Да, но — осигури се той — ти трябваше да дойдеш при нас на оттатъшния бряг на Мини-Соус при новата луна, когато твоите клетви, дадени на дългите ножове, нямаше да бъдат валидни повече. Какво търсиш сега при нас? Върви и виж придошлата река. Готов ли си да я преплуваш?
— Не, няма да я преплувам. — „Красивият Еди“ се усмихна.
— Виж, това вече е умна приказка, някогашен собственико на униформа. Аз мога само да ти кажа, че дори Токай-ихто трябваше да води борба с тези води.
— О! О! Нима той е стигнал вече оттатък?
— Той е вече на оттатъшния северен бряг! Вие никога повече няма да можете да го хванете!
Еди придъвка с празна уста и развъртя очи.
— Но това е подло — рече след това. — Да преплува пръв, а да остави вас тука!
Бобъра се премести съвсем близо до момъка.
— Само още една-единствена подобна дума… и тя ще ти бъде последната!
Еди Татокано, изглежда, съвсем бе изгубил пусулата.
— Ние пък мислехме, че той е още тук. Тогава ти щеше да можеш да говориш с него.
— Аз ще мога още често и дълго да разговарям с Токай-ихто, когато ние всички успеем да преминем Мисури.