Ихасапа и Мечите момчета също се бяха спрели.
— Поздрав на моите млади братя! — Белият говореше езика на дакота.
Произношението му беше чуждо на новодошлите, но те все пак разбраха думите му и много се зарадваха, че сред тези далечни места един бял човек ги поздравява на родния им език.
— Ние поздравяваме нашия по-възрастен брат! — отвърна сериозно Ихасапа. — Ние търсим един човек на име Адамс.
— Ей сега ще го намерите тук! Елате!
Ездачът извърна коня си и го подкара ходом към стадото крави, които пасяха на поляната. Индианците го следваха. Хапеда и Часке разглеждаха напрегнато кравите и биковете на стадото. И тези животни бяха отслабнали след зимата като диви бизони, но не бяха оклюмани и пасяха доволни. Най-мощният бик изпръхтя и се чу плющене на дълги камшици.
Тримата дакота видяха група бели ездачи. Единият от тях толкова много приличаше на дошлия да посрещне непознатите, че човек можеше да ги сбърка. Според описанията и разказите, които Мечите момчета бяха чували, тези двамата сигурно бяха близнаците Томъс и Тео. Трима сивокоси мъже с две по-възрастни жени почти не привлякоха вниманието на момчетата. Това сигурно бяха прогонените от придошлата река фермери, за които бе говорил скаутът. Но сред групата имаше още един ездач, рус, млад човек със сини очи; лицето му беше сериозно и около ъглите на устните му лежеше загриженост. До него яздеше млада жена. И нейните коси блестяха като лъчите на слънцето, а очите й като утринно небе. Тя умееше да язди. Но дакотските момчета веднага разбраха, че младата жена не бе седяла още от четвъртата година на живота си ден през ден върху гърба на коня си. Тя явно отскоро беше дошла в прерията, макар да се стараеше да прилича на истинска каубойска жена.
Белите мъже поканиха индианците да се приближат. Хапеда и Часке се изненадаха от любезното и почтително държане на тези уачичун. Досега двете момчета бяха познавали само Ред Фокс, войниците и прерийните ездачи, които ги бяха напъхали в резервата. Те бяха свикнали да очакват от уачичун само ругатни и куршуми. Затова сега така се учудиха.
Хапеда разказа на белите хора какво бе чул сред драгунската патрулна група. Всички го слушаха внимателно, мъжете не дадоха някакъв прибързан отговор, а продължиха да пушат лулите си, като кимаха замислено. Те действително се държаха почти като дакотски мъже и доверието на момчетата порасна.
— А как пристигнахте тук? — осведоми се най-после мъжът, когото тримата дакота с основание смятаха за Адамс.
Ихасапа разказа всичко, както си беше.
— И какво смятате да правите сега?
— Токай-ихто моли Адамс да закупи за нас пъстри бизони и земя, върху която ние ще можем да живеем с тези пъстри бизони.
Адамс ги погледна изненадано.
— Та колцина сте вие още?
— Когато ние прекарахме момчетата с лодката, в нашите шатри живееха още шестдесет и четирима души — гласеше отговорът на Ихасапа. — По време на бурята Ред Фокс отново нападна със своите хора Синовете на Великата мечка и сигурно още някои от нашите са били убити. А колцина ще успеят да преминат реката, това ние не знаем.
Адамс помълча известно време.
— Много мъка и загуби сте претърпели — рече след това той. — За малкото хора, които все още са останали живи, вие ще успеете да намерите земя и добитък. Но с какво смятате да платите? Ако вашите хора успеят да прекарат коне, бихте могли да ги размените за добитък. Но все пак трябва да бъдат здрави млади животни.
— Ние имаме много, и то добри коне, но ще искаме да ги запазим. Няма ли да можем да платим със злато? Токай-ихто ни го даде.
— Злато?! Хора, деца… тогава наистина няма защо да давате конете си! Злато!
Адамс поговори със собствениците на добитъка.
Видя се как чертите на лицата на тримата възрастни фермери се изопнаха. Те пристъпиха по-наблизо и слушаха внимателно.
— Вие изобщо разбирате ли нещо от говедовъдство? — попита Адамс тримата дакота.
— Не. Дори Къдрокосия Чала не умее, тъй като, докато е бил дете, той не е отглеждал добитък, а памук. Но Токай-ихто ни беше казал, че ти искаш да бъдеш наш брат. Ти ще ни научиш да отглеждаме пъстрите бизони. Адамс се усмихна.
— Няма да е зле. Аз с удоволствие ще ви помогна. Може би ще успеем веднага да се спазарим с тези фермери.