Нямаше вид обаче това да ги затруднява.
Върху седлото си Хенри изглеждаше много по-измъчен от тях.
Към пладне пейзажът се измени. Почвата стана по-песъчлива, тревата по-ниска. Форт Рандал отдавна вече се бе скрил от погледите им. Хенри даде почивка и се нахрани. Бегачите го чакаха мълчаливи и сдържани.
Следобед индианецът и негърът станаха по-внимателни в изпълнение на задачата си. Често се изкачваха на някое възвишение и обглеждаха внимателно оттам околността. Неведнъж избираха обиколни пътища през долините на тревната степ, за да останат невидими заедно с ездача. Когато се спусна здрачът, те го отведоха до брега на Ниобрара и го посъветваха да останат да лагеруват тук. Хенри се съгласи.
— Запали огън! — заповяда той на Джек. Мъжът с пончото седна срещу белия мъж.
— Няма да палим огън.
— Ти какво, нахален ли ще ставаш? Говориш ми както някога оня Хари! Само че за вас, индианците, тези времена отминаха. Събери дърва и запали огън! За какво ти плащат?
Реката шумолеше тихо, вятърът свистеше. От една дупка в земята се подаде един гладен хамстер и отново изчезна. Хенри почука с дръжката на камшика си по земята.
— Дълго ли ще чакам?
— Няма защо да чакаш.
Хенри се олюля. Нарастващата му ярост го бодна да удари индианеца с камшика през лицето. Ала те се намираха сред пустошта, вече беше нощ и този индианец не само, че не губеше вледеняващото си спокойствие, ами притежаваше и револвер. Хенри си помисли, че щеше да стори по-добре, ако бе заповядал на Къдрокосия Боби да запали огън, ала го бе поблазнила мисълта да накара високомерния индианец да му се подчинява и сега вече връщане назад нямаше.
Все пак той намери друг начин да излезе от положението.
— Мръсен червенокож с още по-мръсно лице! Кога впрочем си се мил за последен път? Изчегъртай най-после тая боя от мутрата си!
Индианецът не отвърна раздразнено, както бе очаквал Хенри. Изобщо не отговори нищо, само извади една малка кутийка и парченце кожа и започна старателно да смъква обрисовката по лицето си с кожата и мазнината. Не бързаше.
Хенри беше доволен, че втората му заповед бе изпълнена незабавно. Гледаше любопитно как изпод пъстрата маска се появяваха чертите на лицето. Индианецът отстрани старателно и последния остатък от боята. В това време изгря луната, светлината й се плъзна по водата на реката и огря индианеца. Видяха се дълбоко врязани от терзания и грижи застинали черти; те бяха мрачни и съвсем недостъпни. От смяната на лунната светлина и сянката това впечатление се подсилваше още повече.
Хенри впери поглед в човека, който бе смъкнал маската си, и го позна. Долната му челюст увисна, ъглите на устните му започнаха да треперят. Той измъкна рязко револвера от колана си. Преди още да натисне спусъка обаче, падна повален.
Не се бе чул никакъв изстрел. Индианецът се изправи и измъкна камата, която бе хвърлил и пробол с нея врага си. Дръжката на острата, наточена от двете страни кама бе майсторски издялана във формата на птича глава. Стройният дакота изчисти ножа си, като го забоде в земята, и после пъхна лезвието в канията. Подаде револвера на Хенри на Къдрокосия Боб. След това прибра големия портфейл на убития с писмото до майор Смит.
Индианецът свали необичайните си дрехи и изпуши заедно с Къдрокосия една лула в мрака.
Към убития Хенри Хари не погледна повече. Народът му се намираше във война, в която нямаше милост, а и самият той никога не се бе учил да дава милост. Червените и белите мъже го бяха учили още от дете, че е необходимо и че е голяма слава да убиваш враговете. Не взе скалпа на Хенри не защото не скалпираше. Просто Хенри се бе оставил твърде лесно да го убият. Така че не бе никаква заслуга за един дакота, че го бе победил.
— А сега какво? — попита Къдрокосия Чапа своя вожд.
— Нашият съгледвач Ихасапа трябваше да ни чака тук наблизо с коне и новини. Моите пратеници, които изпратих при нашите главни вождове Татанка-йотанка и Тасунка-витко4 и при вождовете на абсарока и на пани, трябва да са се върнали вече.
— Нима ти се доверяваш на тези пани, които убиха майка ти, когато ти беше още момче, и на тия абсарока, срещу които Татанка-йотанка води боеве като млад боец?
— На тези, които ще дойдат, се доверявам. През последните лета аз опознах и сред нашите врагове доверени бойци.
— Както ти смяташ. Не мисля да противореча на твоите велики планове.
Стройният дакота изтича върху най-високото близко възвишение и изви като койот. Повтори воя четири пъти в продължение на половин час.
4
Тасунка-витко, на англ Grazy Horse, според дакота трябва да се превежда Spirit Horse — Омагьосания кон. Б. а.