Червената лисица вече се приближаваше в галоп по билото на възвишението. Малко преди да достигне до обсега на изстрел със стрела, той закова на мястото коня си с предизвикателен вик, който стигна до Токай-ихто. Дакотският вожд не отговори.
Далече зад Червената лисица се появиха четиримата ездачи, от които той се бе отделил едва в подножието на възвишението. Сега те също излязоха с конете си на южния край на възвишението, скочиха на земята и успяха да накарат конете да легнат, за да се скрият зад телата им. Бяха овладели края на билото на възвишението и можеха да посипят прерията наоколо с куршумите си. От всички съучастници на Червената лисица те бяха най-опасните за младия дакота. Токай-ихто изчакваше.
Фред Кларк доближи пушката до бузата си. Натисна спусъка; чу се гръм и Токай-ихто усети пищящия куршум. Последва втори, после трети, четвърти, пети. Фред Кларк стреляше с автоматично зареждаща се пушка. Запращаше куршумите бързо един подир друг и постепенно налучка съвсем целта си. Патроните прелитаха на косъм край живата му цел. Ред Фокс беше прекрасен стрелец и известен в цялата прерия, че не пропуска лесно целта си. Ездачите му надаваха насърчителни и подигравателни викове. Червената лисица се целеше само в младия дакота. Нямаше интерес да убие коня му.
А вождът въобще не се помръдваше. Ездач и кон стояха на мястото си като мишена. Кулестият жребец бе навел ниско глава, сякаш се канеше да пасе. Токай-ихто вдигна кръглия щит от седмократно опъната кожа от бизонов врат и го държеше леко наклонен пред себе си, така че изстрелваните срещу него от далечно разстояние куршуми се отбиваха и падаха в тревата. Това беше майсторско постижение на индианската бойна техника, с което прерийните индианци се гордееха много. За Червената лисица то бе неизвестно и той не можеше да си обясни защо не улучва врага си. Неподвижният Токай-ихто започна да му вдъхва неприятно чувство. Не всеки се съгласяваше да стреля срещу ездач, който според суеверните стрелци минаваше за непробиваем от куршум и за омагьосан.
Червената лисица продължаваше да стреля, ала вече се целеше по-лошо. Ръката му бе станала неспокойна. Куршумите минаваха на две педи разстояние от целта. Тогава младият дакота изправи гривестия си жребец на задните крака.
— Хи-ийп-ийп-ийп-хи-яа!
Бойният му вик прокънтя сред пукотевицата. Кулестият жребец се понесе напред като внезапно излязла буря. Неговият галоп промени положението само за секунди и изискваше също толкова бързи решения от страна на врага. В продължение на един-два удара на сърцето Фред Кларк продължаваше да запраща куршумите си към носещия се срещу него ездач, седейки все още изправен върху седлото си; миг след това обаче той трябваше вече да съобрази, че стрелите на дакотския вожд могат да го достигнат. Токай-ихто проследи с поглед как Червената лисица се смъкна отстрани на коня си и подкара червената кобила по продължение на останалия в сянка западен склон на възвишението. Той използуваше тялото на коня си за прикритие. Продължаваше да стреля над седлото към врага.
Разстоянието между двамата биещи се мъже бързо се стопи. Вождът остави стрелите в колчана и стисна здраво бойната си секира. Той също се беше спуснал отстрани по тялото на мустанга си и сега почти висеше под корема му между носещите се в буен галоп крака. Дори и в това положение той можеше да изпъне тетивата и да убие коня на врага си. В такъв случай обаче Червената лисица щеше да си осигури прикритие зад тялото на кобилата и да продължи да стреля оттам. При такова положение беше трудно да се приближи човек към един добър стрелец; двубоят трябваше да се проточи, от което съучастниците на Червената лисица сигурно щяха да решат също да се намесят в боя. Затова Токай-ихто имаше друг план. Той искаше да предизвика врага да нападне, за да му отнеме пушката и да приключи борбата колкото се може по-бързо. Но такова намерение можеше да се осъществи само от безумно смел човек.
Щом се приближи достатъчно до Ред Фокс, Токай-ихто запрати с все сила бойната си секира над гърба на своя кулест жребец. Това не бе направена от бели мъже томахавка, а дървена бойна секира с каменно острие. Оръжието полетя с въртеливо движение. Чу се трясък от разсечено дърво и шумът му се смеси с изплющяването на нов изстрел.