— Хари Токай-ихто е дошъл!
Младият вожд нямаше защо да се крие тук. Боевете по поречието на Ниобрара имаха местно значение; дотук, в Сен Пиер, достигаха само анекдоти за тях. Ала тези слухове бяха достатъчни, за да осигурят свободен достъп на младия вожд до отговорника на магазина. Тасунка-витко и съпровождащите го мъже останаха по-назад.
Израслият високо дакота гледаше отгоре надолу към дребния мъж с лисичето лице. В помещението се бе възцарила тишина; това беше най-висшият израз на уважение, което можеха да му окажат дошлите тук да търгуват мъже.
— Какво би желал да купи великият вожд на дакота в моя скромен магазин? Надявам се, че ще успея да задоволя Хари Токай-ихто и днес, както преди две лета.
— Една пушка с автоматично зареждане.
— Великолепно! Разбира се! Моля — ето тук една пушка, която аз мога… — Търговецът вдигна нагоре едно старо оръжие.
— Пушка с автоматично зареждане.
— Не ти харесва пушката с предно зареждане? Имам и със задно… моля… ей сега…
— Пушка с автоматично зареждане.
— Да, да, разбира се, достойна за вожд! Една ловна пушка! Ловна пушка ще трябва!
— Пушка с автоматично зареждане.
— Имаме най-различни видове. Не бих препоръчал някоя с удължена цев. Да, пък и защо ли не? Такава една пушка…
— Пушка с автоматично зареждане.
— Използувано от други оръжие, безупречно поддържано, мога да препоръчам такива… Тази например е за кожи… с кожи ли ще благоволите да заплатите? Това е една прочута пушка…
— Пушка с автоматично зареждане.
— Да, да, полковник Коди, наречен Буфало Бил, има пушка с автоматично зареждане, знам, знам! Тежко оръжие, има нужда от много грижи, трудно за боравене! Непрекъснато прави засечки при зареждането. И сред войската не успя да се наложи особено. Не бих препоръчал такава на вожда! Виж, една прекрасна ловна пушка…
— Пушка с автоматично зареждане.
— Може би ще благоволите да заплатите с долари? Една двуцева пушка с удължена цев? Най-добрата от най-добрите!
— Пушка с автоматично зареждане.
Свидетелите на този пазарлък започнаха да се подхилкват. Само Тасунка-витко и придружаващите го мъже останаха сериозни. Дребният търговец отваряше широко уста, за да си поеме въздух.
— В същност сега не е позволено… искам да кажа, не се гледа с добри очи, когато индианците разполагат с пушки с автоматично зареждане, каквито употребяват военните… искам да кажа, макар и само за ловни цели, нали така…
— Пушка с автоматично зареждане.
— Може би ще благоволите да… да… да платите в злато? Ловната пушка…
— Пушка с автоматично зареждане. — Младият дакота повтаряше като автомат, все със същия тон, без да издава нетърпението и яда си.
Дребният търговец избърса потта от челото си.
— За лов на бизони, нали? За лов на бизони! — От възбуда от устата му хвърчаха пръски. — Все пак най-практично ще бъде…
— Пушка с автоматично зареждане.
— Нека всички дяволи и всички светци да ми бъдат свидетели, искам да направя, каквото е по силите ми, ала великият вожд веднага ли иска да получи оръжието? В такъв случай най-добре ще бъде…
— Пушка с автоматично зареждане.
Всички наоколо вече се смееха. Тасунка-витко следеше разговора с голямо внимание.
Младият вожд отвори една малка кожена кесийка, която отвътре бе наполовина зелена, наполовина червена, и остави върху тезгяха пред търговеца долари, без да каже нито дума.
— Аха, вождът благоволява да заплати с долари… значи ще трябва на всяка цена… искам да кажа, ще трябва на всяка цена…
Младият дакота мълчеше и гледаше дребния мъж пред себе си изненадано и настойчиво.
— Впрочем ние сме поръчали такова оръжие за началника на нашата станция. Не знам бива ли да го дам. Доставките винаги се бавят много дълго! Вождът ще трябва да добави още един долар!
Младият дакота почука с ноктите на двата си пръста върху тезгяха и рече:
— Пушка с автоматично зареждане и триста патрони. Нямам много време.
— Всемогъщи боже! Един момент! Ще извикам началника на станцията.
Младият дакота обаче задържа с поглед мъжа с лисичето лице на място. Лицето на продавача се отпусна и натъжи. Той прекара език през устните си, сякаш бяха засъхнали.
— Щом като е наложително! Само че за мен това е голяма загуба, голяма загуба! Как ще се оправям след това! Подарък е това, истински подарък за един велик вожд!
Той влезе в едно съседно помещение и се върна с желаното оръжие и необходимите патрони. Пушката беше добра и младият дакота чак сега за пръв път стана неспокоен, защото трябваше да внимава как продавачът зарежда оръжието. Взе я от ръката му и си поигра с нея, както дърводелецът си играе с брадвата или зидарят с чука. За един вожд на племе от ловци оръжието беше обичаен и необходим работен инструмент.