— Както виждаш, многократни Петльоборецо. Ще залагате ли?
— Дай ни някакъв ориентир, Бен! — помъчи се да изкопчи нещо от своя стар познат Бил. — Дай ни някакъв ориентир! Кой тим ще спечели?
— Че аз отде да знам! Вие ще залагате, не аз.
— Дърт мошеник! — Бил беше сърдит. — Ти сигурно знаеш за кого ще заложиш, на нас обаче не искаш да кажеш нищо, за да не намалим случайно твоята печалба!
Сборът от заложените суми от всички участници след приспадане на известен процент за събиращия парите се предаваше на онези, които бяха заложили за победителя. Така че колкото по-малко участници бяха внесли пари за победителя и колкото повече участници загубеха внесеното, толкова по-голяма сума щеше да се изплати на печелившите.
— Ориентирай ни малко! — опита се сега и Пит да уговори събирача на суми. — За сметка на това ние пък ще те поздравим от твоя някогашен блокхаус край Ниобрара, където ти така добре печелеше допреди две години.
— Блокхаусът си е все още там — допълни Том.
— Май ще трябва да дойда да го видя! Все още ли си нямате кръчмар?
— Не само кръчмар си нямаме, ами засега и капка бренди няма!
— Тъй, тъй! Ще трябва да опипам почвата… Та сега какво? Ще залагате ли, или няма?
— Ще ни ориентираш ли в обстановката?
— Че как да ви ориентирам?!
Ездачите вече се ядосаха. По време на разговора Пит се бе огледал дебнещо наоколо.
— Я елате! Виждам един мой приятел, по-добър приятел от тоя беззъб мошеник!
Последван от другарите си, Пит се отправи към един дребен мъж, облечен в пъстро бродирано наметало. Изглежда, подвижните черни очи на другия също бяха забелязали вече приближаващия се Пит.
— Пит, мон ами, добри ми приятелю, дай да те прегърна!
— Луи Канадеца — представи го Пит. — Луи, ние имаме нужда от теб! — рече той без заобикалки. — Тук ще има наддаване. Ние всичките сме бедни дяволи, разполагаме с малко пари и трябва да спечелим. Ориентирай ни в обстановката!
— Да ви ориентирам? Ха! Да ви ориентирам? Искате от мен да ви ориентирам? Със сигурност?
— Със сигурност, човече! Хайде да се съюзим и да заложим с обща сума!
— С обща сума? О! Чипоноси Пит, гарантираш ли за приятелите си?
— Гарантирам.
— Много добре, веднага ще се ориентираме! — въодушеви се Канадеца, който говореше доста лошо английски. — Елате, приятели! Ще ви отведа при оня, който знае как ще стане всичко! При капитана на синия отбор!
Малката група мъже отново потегли. Целият лагер пред портата на форта вече беше на крака и петимата мъже се заеха да си проправят път сред навалицата.
Тъкмо размерваха полето за състезанието. Две шатри бяха опънати една срещу друга и щяха да служат за врати. Край вратите вече се събираха двата отбора. Подвижният дребен канадец поведе съпровождащите го мъже към северната врата. Сред група индиански играчи, които се бяха насъбрали вече и държаха сопите си, се виждаше един огромен негър. Той тъкмо инструктираше с буйни ръкомахания съотборниците си индианци.
— Хей! Боби! — подвикна му Канадеца. — Боби! Негърът погледна към приближаващата се група. Том без шапка и обуща ококори широко очи.
— Кого виждам? Та това е… та това е…
При възклицанието на Том мускулите на одухотвореното интелигентно лице на африканеца се раздвижиха за част от секундата, сякаш той беше неприятно изненадан, може би дори силно изплашен. Но всичко трая толкова кратко, че четиримата ездачи, та дори и самият Том нищо не забелязаха.
Взел бързо решение, негърът разбута кръга от заобикалящи го мъже. С един висок скок се прехвърли през още неколцина други, които му препречваха пътя, и вече стоеше пред Том, прегърна със силните си ръце брадатия мъж и го притисна до гърдите си.
— Том без шапка и обуща! Ама наистина! Какво виждат щастливите ми очи? Том е дошъл! Том без шапка и обуща! Том е дошъл с шапка и обуща!
От буйната прегръдка Том едва не се задуши.
— Къдрокоси Чапа — изгъргори той, — Къдрокоси Чапа! Ще ме удушиш! Откъде изникна пък ти? Нима не си вече при…
Негърът продължаваше отново и отново да целува объркания и полузадушаващ се мъж.
— Том, виж, че се видяхме отново! Том си има шапка! Том си има обуща!
— Имам де, имам! — Том се помъчи да се измъкне от тази толкова бурна прегръдка. — Кажи ми най-сетне…
— Том е дошъл! Том е дошъл!
— Вразуми се най-после, Къдрокоси Чапа? — извика Том. — Съвсем ще ме задушиш!
Негърът пусна мъжа от прегръдката си и загледа любезно стария пограничен жител.
— Том е пристигнал!
Том оправи шапката на главата си, пое си дълбоко въздух и попита: