Тримата приятели незабелязано минаха през всички препятствия и стигнаха форта. Цареше непрогледен мрак. Те оставиха бъчвите на прикрито от дъжда място, после запалиха фитилите и затичаха, колкото сили имаха, назад. Но едва бяха изминали няколко ярда, когато чуха зад себе си вик:
— На оръжие!
Последваха десетки изстрели, но нито един не попадна на място. Бе много тъмно наистина.
Тримата корсари се втурнаха в първата уличка, която им попадна пред погледа и се скриха в някаква къща.
Огромна светкавица продра мрака. Част от крепостта се сгромоляса. В следващия момент, без да губят нито секунда, корсарите се втурнаха в направения пробив. Испанците се защитаваха храбро, но трябваше да отстъпят пред многочисления противник. Най-ожесточената схватка стана пред замъка, който се намираше в средата на форта. От двете страни бяха дадени много кървави жертви. Когато испанците бяха обградени от всички страни, прекратиха безполезната съпротива и хвърлиха оръжието. От редиците им излезе мъж, облеклото и лицето на който бяха плувнали в кръв. Той се изправи пред граф Вентимилия и каза:
— Аз съм във вашите ръце, графе. Какво искате от мен?
— Кой сте вие? — попита синът на Червения корсар.
— Маркиз Монтелимар. Графът ахна.
— Какво искате от мен? — повтори въпроса си раненият маркиз, като скръсти ръце на гърдите си. — научих от моите хора, че търсите именно мен.
— Не мога да отговоря на въпроса ви тук — рече графът. — Ще ме последвате ли?
— Готов съм.
Гроние се приближи до графа и каза с висок глас:
— Не вярвайте на тези хора, графе!
— Аз съм благородник! — извика маркизът.
— И въпреки това ще ви придружим — рече гасконецът, който стоеше с двамата си приятели до графа.
— Господин Гроние — каза графът, — погрижете се за пленниците!
След това последва маркиза, който вече влизаше в замъка.
Глава седма
ЗАВРЪЩАНЕТО
Маркиз Монтелимар покани графа да седне и каза:
— Слушам ви. Какво желаете от мен? Вие сте ме търсили в Пуебло Виейо, а може би и в Санто Доминго. Какво искате от мен?
— Бих искал да зная първо дали съвестта ви е чиста, когато разговаряте с мен — каза вместо отговор графът.
Маркизът затвори очи и ги държа така известно време.
— Вашият въпрос ме учудва — рече накрая той.
— Преди петнадесет години вие бяхте ли губернатор на остров Маракайбо? — попита графът.
— Да — каза маркизът.
— Значи вие сте издали заповед да обесят баща ми?
— Не бих могъл да отрека това.
— Знаехте ли, че той бе благородник?
— Да.
Знаехте ли също така защо баща ми и братята му бяха дошли в Америка?
— За да отмъстят на херцог Ван Гулд, или поне така казваха хората тук.
— Знаехте ли какво беше направил този херцог на рода ми?
— Не, не знаех това.
— франция и Пиемонт воюваха срещу Испания. Италианците бяха предвождани от един фламандец, херцог Ван Гулд. Графовете Вентимилия бяха обградени от два полка в своята крепост. Една нощ врагът нахлул в крепостта, пуснат от предател, който тайно отворил вратите. Най-старият от четиримата братя бил убит от коварен убиец, когато се опитвал да отбие врага. Този убиец е бил Ван Гулд, най-безочливо продал се на враговете си. По-късно той станал губернатор на една от най-големите испански колонии в Мексиканския залив.
— После тримата графове Вентимилия прекосиха океана, за да накажат предателя — допълни маркизът. — Те опожариха колониите ни и влязоха в съюз с корсарите Крамонт, Лаврент и Ван Хорн.
— След това испанците обесиха баща ми, нали така?
Маркизът пребледня.
— Не мога да излъжа, че не беше така.
— Ако вашият баща беше обесен и ако един ден в ръцете ви попаднеше човекът, който го е осъдил на смърт, какво бихте направили вие?
— Моят баща беше испански гранд, а не пират! — отвърна маркизът.
— Вие смятате ли, че баща ми беше разбойник?
— За нас вашият баща не бе нищо друго освен разбойник, който ограбваше нашите колонии. Ние напълно бяхме в правата си да го накажем.
— За това ще говорим по-късно — рече графът. — Бих искал да зная още нещо. Моят баща е бил женен за Хара, дъщерята на княза на Дариен. Родило им се е момиче. Какво е станало с него? Вие най-добре трябва да знаете това!
— Аз?
— Господин маркиз, не се опитвайте да ме мамите. Зная, че сте взели при себе си моята сестра. Вашият секретар, кавалерът Барквизимето ни каза това. Той нямаше никаква възможност да ни излъже.
— Секретарят ми е във ваши ръце? — извика маркизът. — И ви е издал тайната?
— Той нямаше друг избор. Трябваше или да говори, или да умре — рече графът.