— Тогава… какво искате? — продължи сърдито маркизът.
— Искам да открия сестра си.
— А ако откажа да ви я върна?
— По дяволите! — извика графът. — При това положение няма да пощадя човека, който осъди баща ми на смърт!
— Сестра ви не е тук — измънка маркизът.
— Къде е тогава?
— В Панама.
— О, Господи! — възкликна графът. — Знаехте ли, че я търся?
— Научих, че корсарите идват насам. Страхувах се, че момичето може да бъде убито при нападението и го изпратих веднага в Панама.
— Защо сте обърнали толкова голямо внимание на дъщерята на един корсар? — информира се графът.
— Отгледах я като свое дете — отвърна маркизът.
— И сега?
— Не ви остава друго, освен да си я вземете, графе.
— В Панама? Вие се шегувате. Времето на Морган мина. Никой не би се решил да предприеме такова рисковано начинание.
Маркиз Монтелимар се усмихна злобно.
— В такъв случай не зная какво бих могъл да направя за вас.
— При кого я изпратихте?
— При приятеля си Хуан де Сасебо, съветник на вицекраля.
— Има ли наистина начин да си я взема?
— Има. Трябва да дойда с вас в Панама. Казал съм на моя приятел да не я поверява на никого, освен ако не дойда самият аз.
— Много сте предвидлив — отбеляза графът. — Но аз няма да напусна Америка без сестра си.
Графът се обърна към тримата приятели, които мълчаливо бяха присъствали на целия разговор.
— Поверявам ви този господин. Пазете го като зеницата на очите си.
Графът излезе. Дъждът бе спрял и първите слънчеви лъчи се появиха от изток. Тъсли, Гроние и Раве-но Дьо Люсан очакваха завръщането на графа.
— Е, господин графе? — попита Гроние. — Къде е сестра ви?
— Тя не е тук. В Панама е.
— Проклятие! — рече Гроние. — Панама не е Пу-ебло Виейо, нито Нова Гренада.
— Трябва да се отправим към остров Тарога — каза Тъсли, който бе мълчал досега. — Разбрах, че там всеки момент ще пристигнат две корсарски фрегати. Открием ли ги, жителите на Панама още веднъж ще треперят от нас. Но има един проблем…
— Какъв е той? — попита графът.
— От един пленник научих, че испанците са изпратили войски, които да пресекат пътя ни към Тихия океан. Струва ми се, че е в наш интерес да напуснем Гренада колкото се може по-бързо. Всичко, което можахме да заграбим, е в трюмовете ни.
— Не всичко — отбеляза Равено Дьо Люсан.
— Готов съм да тръгнем веднага — рече графът. — Имам да взема само един пленник, маркиз Монтелимар.
— А ние тридесетина знатни граждани. Ще получим добър откуп за тях — добави Гроние.
След половин час корсарите напуснаха превзетия от тях град.
Подир две седмици усилен поход и непрестанни попътни битки, те най-сетне достигнаха брега на Тихия океан срещу остров Тарога.
Глава осма
МОРСКА БИТКА
Можеше да се каже, че екипажите бяха родени под щастлива звезда. На остров Тарога те откриха над двеста корсари, пристигнали от юг с два кораба. Тъй като нямаха повече кораби на разположение, обединените корсари решиха да нападнат най-напред Вилия, за да си набавят провизии. Градът бе на около двадесет мили от Панама.
Тъсли слезе на брега близо до града, нападна го и го превзе след няколко часа въпреки отчаяната съпротива на испанците.
Той натовари две големи лодки с плячка и отново се върна на остров Тарога.
Корсарите вече имаха храна и муниции. Решиха да блокират Панама, за да принудят вицекраля да предаде сестрата на граф Вентимилия и още неколцина други пленници. Четири дни след завръщането на Тъсли, те се отправиха в открито море.
Тъй като бяха научили от някакъв пленник, че в Панама очакват два големи испански кораба, натоварени в Лима с брашно и злато, корсарите решиха да пленят тези кораби, преди те да достигнат пристанището.
Една от корсарските фрегати бе под командването на граф Вентимилия и Равено Дьо Люсан, а другата — на Тъсли и Гроние. Естествено, тримата приятели бяха на кораба на графа.
Първите два дни минаха, без да се случи нищо особено. На третия ден от мачтата се чу вик:
— Платно на изток!
Графът и Равено изтичаха към предната част на кораба. Бяха много изненадани от обстоятелството, че корабите, които очакваха от юг, се появиха от изток.
— Дали тези кораби не идват от Панама? — изрази съмнение графът.
— От това именно се страхувам и аз — отвърна Равено.
От мачтата се чу нов вик:
— Една фрегата и два мощни кораба на хоризонта!
Когато врагът стигна на миля от тях, корабите си размениха първите изстрели. Чрез ловка маневра, графът успя да избегне нападението на испанската фрегата. Когато тя попадна между неговия и другия корсарски кораб, той сам нападна. Само за няколко минути неговият съд се долепи до неприятеля. Графът скочи на чуждата палуба. Другият корсарски кораб вече докосваше борда на противника от другата страна. След кратка, но ожесточена схватка испанците успяха да се оттеглят на горната палуба. Те се опитаха да пуснат в действие оръдията, но останалите на корабите си корсари усетиха намеренията им.