— Какво представлява този човек?
— Около четиридесетгодишен е и може би е твърде храбър. Казват, че по-рано е бил адютант на испанския крал.
— Знаете ли нещо друго за него?
— Не, господин графе.
— Ето ви петдесет пиастра за информацията — протегна ръката си графът.
— Вие сте изключително щедър. Какво още бих могла да направя за вас?
— Дайте ни една стая — рече графът. — Искаме да си починем няколко часа.
— В момента имам свободна стая, но е с шест легла.
Графът стана. Тримата авантюристи веднага го последваха. Тя взе свещник и въведе гостите в една от стаите на първия етаж. Когато влизаха в помещението, чуха странен шум.
— Какво е това? — попита графът.
— О — рече кастилианката, — шумът ли? Реката тече почти под прозорците…
— Да лягаме — каза графът, след като жената беше напуснала стаята. — Все пак бъдете нащрек.
Авантюристите паднаха като покосени в леглата. Но за нещастие лошото им предчувствие се сбъдна. След час-два бяха събудени от силни удари по вратата на гостилницата.
— Смърт и дяволи! — извика гасконецът. — В Панама не може ли човек да поспи пет минути спокойно!
В този миг на вратата се показа вдовицата. Лицето й беше изплашено.
— Пред портата има десетина-дванадесет войници. Искат да претърсят къщата — прошепна тя.
— Реката под този прозорец ли е? — попита графът.
— Да.
— Ще скочим от прозореца. Може ли да се върнем тук?
— Гостилницата е винаги отворена за вас, графе. Графът извади кесия от джоба си, подаде я на жената и каза:
— Сбогом, мадам Панкита. Разчитам изцяло на вас.
Ударите по вратата ставаха все по-силни. Войниците заплашително викаха:
— Отворете, или ще разбием вратата! В името на краля, отворете!
Докато жената слизаше бавно по стъпалата, гасконецът отвори прозореца.
— Можете ли да плувате? — попита графът.
— Да! — отвърнаха в един глас тримата авантюристи.
— Аз ще скоча пръв, господин графе — рече гасконецът.
Той се качи на перваза на прозореца и скочи. Другите го последваха. Течението ги подхвана бързо, но те бяха добри плувци и след малко се видяха на брега невредими.
Бяха се озовали в плантация със захарна тръстика. Растителността беше великолепно скривалище за тях.
— Какво ще правим сега? — попита гасконецът. — Наоколо няма пивници.
— Правете това, което аз върша! — каза Мендоса. Той започна да сече стъблата на тръстиката наоколо, като ги редеше на пластове.
— Господин графе — рече Мендоса, сега можете да легнете и да продължите съня си, който войниците така грубо нарушиха.
Фламандецът и гасконецът не се поколебаха да последват примера му. След няколко минути леглото беше готово.
Легнаха. Дрехите им бяха напълно мокри, но нощта беше гореща, тъй че когато се събудиха, бяха напълно сухи. Високото слънце грееше весело:
— Да се поразходим из града — предложи графът. — Най-напред бих искал да проверя дали кралският, съветник действително живее на посочената от вдовицата улица. Бъдете внимателни. Не започвайте никакви караници. Това се отнася за теб, скъпи Барейо!
— Ще бъда по-кротък от агънце — отвърна гасконецът.
Глава десета
ДОН ХУАН ДЕ САСЕБО
Четиримата авантюристи обядваха в друга скромна гостилничка. Веднага след това се отправиха към богатата част на града, за да потърсят дома на кралския съветник.
Предвождани от Мендоса, който познаваше всяка уличка тук, стигнаха до голям площад, на който се намираха дворецът на вицекраля, катедралата и домът на кралския съветник. Пред неговите врати стояха негри с алебарди.
Започваше да се мръква.
— Дали ще пуснат вътре, графе? — попита гасконецът. — Кралският съветник по всяка вероятност е голяма клечка тук.
— Би трябвало да измислим някакъв предлог — отвърна синът на Червения корсар. — Осланям се изключително на теб за това. Ти си гасконец и няма как да не измислиш някаква хитрост.
Барейо се спря, поразмисли и рече:
— Никак няма да е зле, ако се представим за пратеници на председателя на Коронния съвет!
Гасконецът попита войника, който в този момент минаваше през площада, къде живее Дон Хуан де Сасебо.
— Там, точно пред вас! — отвърна войникът. Отправиха се към посочения дворец. Графът попита двамата негри, които стояха пред портата:
— Господарят ви в къщи ли е?
— Работи в кабинета си — отвърна единият негър.
— Съобщете му, че председателят на Коронния съвет ни изпраща с важно съобщение. Ако побързате, ще получите десет пиастра.
Негърът скочи като ягуар нагоре по стълбите, десет пиастра за него не бяха шега работа. Той се върна само след няколко минути.