— Къде е?
— На пристанището.
— Колко струва?
— Да не говорим за това — усмихнато отвърна Панкита.
— Вие сте забележителна жена — гасконецът поглади брадата си. — Ако се върна жив, ще се оженя за вас — при положение, че ме искате, разбира се.
— Защо не? — отвърна красивата вдовица.
— Сбогом, моя красавице! Бързам, но нека Бог ме накаже, ако не се върна… Къде е рибарят, който ми е продал лодката си?
— Вървете след мен — рече тя. Млад рибар чакаше на вратата.
— Това е господинът, който купи лодката — каза Панкита.
Рибарят изгледа изпитателно гасконеца:
— Да тръгваме, господине. Лодката е готова. Гасконецът размени бърз поглед с Панкита и последва рибаря.
— Ето лодката, господине — рече мъжът, когато стигнаха пристанището.
Гасконецът му даде още един пиастър, скочи в лодката, опъна платното и пое съда към изхода на пристанището. Цяла нощ се бори с вълните и на изгревслънце благополучно влезе в малкия залив на остров Тарога, където се намираше флотилията на корсарите.
Гасконецът веднага беше отведен в палатката. Гроние и Равено се съвещаваха какво да предприемат.
— Откъде идвате? — извика Равено веднага щом гасконецът влезе в палатката.
— От морето — отвърна Барейо. — За съжаление, нося ви лоши новини.
— От граф Вентимилия ли? — попита Гроние.
— Той е пленен от маркиз Монтелимар.
— Така и допусках — извика Равено. — Къде го откараха?
— В Гвайяквил — отвърна гасконецът.
— В Гвайяквил? Чудесно съвпадение. Тъкмо решавахме да нападнем града. Сега е седем часа. В девет можем да бъдем на сушата и преди изгревслънце — пред града.
Всичко стана така, както каза корсарят.
Слънцето едва беше изгряло, когато триста и петдесет корсари се появиха пред стените на Гвайяквил. Разделиха се на три групи, за да нападнат едновременно и трите форта. Едната беше предвождана от Гроние, другата от Равено, а третата от гасконеца.
Обсадените се защитаваха отчаяно. Ожесточената битка продължи през следобеда и цялата нощ. На няколко пъти корсарите напразно се опитваха да превземат фортовете.
Към осем чеса на другата сутрин се пусна слухът, че Гроние е смъртно ранен.
При известието всички корсари ревнаха в един глас:
— Да отмъстим за Гроние!
Те отново нападнаха и след ожесточено кърваво сражение, превзеха два от фортовете. Третият, който беше под командването на маркиза и в който се намираха пленниците, отвърна на поканата да се предаде със силен оръдеен огън. Към единадесет силата на испанците още не бе преодоляна. Тогава Равено повика гасконеца.
— По всяка вероятност няма да можем да превземем третия форт — каза той. — Искате ли да разговаряте с маркиза и да му предложите да се предаде? Ще му обещаете, че ще оставим жив както него, така и хората от целия гарнизон.
— Не ми се вярва той да се съгласи — рече гасконецът-. — Но можем да опитаме.
Корсарите прекратиха огъня и гасконецът се отправи смело с едно копие към форта. На копието беше привързана бяла кърпа.
Испанците също прекратиха огъня. На крепостната стена се показа офицер и извика:
— Какво искате? Даваме пет минути примирие. Побързайте да съобщите онова, което имате да ни кажете.
— Искам да разговарям с маркиз Монтелимар — отвърна гасконецът.
Маркизът се появи.
— Кой ви изпраща?
— Равено дьо Люсан — каза Барейо.
— Какво искате? — попита намръщен маркизът.
— Искаме да се предадете! Господин Равено ще пощади вас и целия гарнизон, ако веднага освободите граф Вентимилия и неговата сестра. Даваме ви пет минути за размисъл.
— Ще се посъветвам с офицерите. Гасконецът запали пура и спокойно седна на чудноватото си знаме.
В това време корсарите се приготвяха за нападение. Те смятаха, че маркизът няма да приеме предложението. Отговорът не се забави.
— Кажете на господин Равено — рече маркизът, — че крепостта ще се защитава до последна капка кръв.
— Надявам се да се видим отново, господин маркиз — каза гасконецът, като взе знамето си и без да бърза се върна при корсарите.
— Както превзехме двата форта, така ще превземем и този — замислено каза Равено, когато Барейо му предаде отговора на маркиза.
Той издаде заповед за нападение.
Корсарите бяха решили на всяка цена да превземат форта. Те нападнаха с невиждана храброст. Испанците не успяха да ги отблъснат.
Гасконецът се качи заедно с първите на стената. Той почти веднага откри маркиза и гневно го нападна с шпагата си. За негово голямо учудване маркизът хладнокръвно отби всичките му нападения.
— Господин маркиз — каза най-сетне гасконецът. — Вие не можете да издържите кой знае колко време. По-млад съм от вас, при това съм гасконец. Ако не се предадете, ще се наложи да ви убия, а това би ми било наистина изключително неприятно. Крепостта е превзета и всяка по-нататъшна съпротива е безполезна. Хвърлете най-после шпагата!