— Кой е?
— Принц Роберто. Трябва да говоря с вас.
— Не мога да отворя вратата. Ще говоря с вас утре.
— Трябва да говоря с вас тази нощ. Става дума за завещанието, за желанията на баща ви.
Тя се поколеба.
— Утре…
— Мисля, че мога да открия изход за вас. Разбирам как се чувствате, мисля, че мога да помогна.
— Какъв изход?
— Не мога да го изкрещя през вратата. Просто открехнете вратата, за да мога да шепна.
— Само ще я открехна — каза тя и превъртя ключа, като държеше крака си притиснат към долния край на вратата, за да се увери, че ще се отвори само малко.
Щом чу ключа да се завърта, принцът блъсна вратата и я отвори с такава сила, че тя удари Изолда по главата и я запрати назад в стаята. Той затръшна вратата зад себе си и завъртя ключа, заключвайки двамата заедно вътре.
— Мислехте си, че ще ме отблъснете? — запита той яростно, докато тя се изправяше несръчно на крака. — Мислехте си, че вие — на практика без пукната пара — ще ме отхвърлите? Мислехте си, че ще ви умолявам да говоря с вас през затворена врата?
— Как се осмелявате да нахълтвате със сила тук? — запита Изолда, пребледняла и гневна. — Брат ми ще ви убие…
— Брат ви позволи това — изсмя се той. — Брат ви ме одобрява като ваш съпруг. Той лично предложи да дойда при вас. Сега лягайте на леглото.
— Брат ми?
Тя почувства как потресът й се превръща в ужас, щом осъзна, че е била предадена от родния си брат, и че сега този непознат идваше към нея, с тлъсто лице, разкривено в уверена усмивка.
— Каза, че е все едно дали ще ви обладая сега, или по-късно — рече той. — Можете да се съпротивлявате, ако искате. За мен няма значение. Боричкането ми допада. Харесвам жените с пламенен дух, накрая стават по-покорни.
— Вие сте луд — заяви тя убедено.
— Както ви се харесва. Но аз ви смятам за своя годеница, и ще консумираме годежа си точно сега, веднага, за да не ви хрумне да се откажете утре.
— Вие сте пиян — каза тя, подушила киселата воня на вино в дъха му.
— Да, слава на Бога, можете да свиквате и с това.
Той тръгна към нея, като сви месестите си рамене, за да изхлузи жакета от тях. Тя се присви и се отдръпна назад, докато почувства високата дървена колона на леглото с балдахин зад гърба си, което препречваше отстъплението й. Сложи ръце зад гърба си, за да не може той да ги сграбчи, и почувства кадифената материя на покривката, а под нея — дръжката на месинговата грейка за затопляне на леглото, напълнена с горещи въглени, пъхната между студените чаршафи.
— Моля ви — каза тя. — Това е нелепо. Това е оскърбление срещу гостоприемството. Вие сте наш гост, тялото на баща ми лежи в параклиса. Аз съм беззащитна, а вие сте пиян от нашето вино. Моля ви, вървете си в стаята, а на сутринта ще разговарям любезно с вас.
— Не — ухили се злобно той. — Не мисля така. Ще прекарам нощта тук, в леглото ви, и съм напълно уверен, че ще говорите с мен мило на сутринта.
Зад гърба й, пръстите на Изолда се сключиха върху дръжката на грейката. Когато Роберто спря за миг, за да развърже връзките отпред на панталона си, тя зърна оттам да се подава отвратително сиво бельо. Той посегна да хване ръката й и каза:
— Не е нужно това да ви причини болка. Може дори да му се насладите…
Със силен замах тя завъртя грейката и го удари отстрани по главата. Нажежени до червено въглени и пепел се посипаха по лицето му и паднаха на пода. Той нададе вой от болка, докато тя отстъпи назад и го удари още веднъж, силно, а той се свлече на пода като тлъст, зашеметен вол, готов за клане.
Тя взе кана и плисна вода върху въглените, тлеещи на килима под него, а после, предпазливо, го подритна леко с обутия си в пантоф крак. Той не помръдна — беше в безсъзнание. Изолда отиде до една вътрешна стая и отвори вратата, прошепвайки: „Ишрак!” Когато момичето дойде, разтривайки сънено очи, Изолда й показа мъжа, сгърчен на земята.
— Мъртъв ли е? — попита спокойно момичето.
— Не. Не мисля. Помогни ми да го изнесем оттук.
Двете млади жени дръпнаха килима и отпуснатото тяло на принц Роберто се плъзна по пода, оставяйки слузеста диря от вода и пепел. Изнесоха го в галерията пред стаята й и спряха.
— Предполагам, че брат ви му е позволил да дойде при вас?
Изолда кимна, а Ишрак обърна глава и плю презрително върху пребелилото лице на принца.
— Защо въобще отворихте вратата?
— Мислех, че ще ми помогне. Каза, че имал идея как да ми помогне, после нахълта със сила.
— Нарани ли ви? — Тъмните очи на момичето бързо огледаха лицето на приятелката й. — Челото ви?