Бяха яздили цял ден по път, който не се различаваше много от тясна козя пътека, лъкатушеща нагоре. Излизайки от плодородната долина, те се движеха край малки терасирани склонове, по които се отглеждаха маслини и лозя, а после — по-високо в гористата местност, където огромните букове се обагряха в златисто и бронзово. По залез-слънце, когато небесният свод над тях се беше обагрил в цвета на розова роза, манастирският писар измъкна от вътрешния джоб на жакета си един лист.
— Наредиха ми да ви дам това по залез-слънце — каза той. — Простете ми, ако новините са лоши. Не знам какво пише вътре.
— Кой ти го даде? — попита Лука. Печатът на гърба на сгънатото писмо беше лъскав и гладък, без никакъв герб отгоре.
— Господарят, който ме нае, същият господар, комуто служиш и ти — каза Пиетро. — Така ще идват заповедите за теб. Той ми съобщава ден и час, или понякога — място, където трябва да отидем, а аз ти предавам заповедите в този час и на това място.
— През цялото време ли ги държиш в джоба? — попита Фриз.
Писарят кимна важно.
— Винаги можем да го обърнем надолу с главата и да го изтръскаме — тихо отбеляза Фриз към господаря си.
— Ще правим всичко така, както ни нареждат да го правим — отвърна Лука, като нахлузи небрежно юздите на коня си в клуп през рамото, за да остави ръцете си свободни да счупи печата и да отвори сгънатото писмо. — Това е указание да отидем в абатството Лукретили — каза той. — Абатството е разделено на две: женски и мъжки манастир. Възложено ми е разследване в женския манастир. Очакват ни.
Той сгъна писмото и го върна на Пиетро.
— Пише ли как да ги намерим? — попита Фриз мрачно. — Защото иначе ни чака спане под дърветата и само сух хляб за вечеря. Букови жълъди, предполагам. Букови жълъди, колкото си щеш. Човек направо може да се побърка от лакомия по тях. Предполагам, че може да извадя късмет и да намеря и някоя гъба.
— Пътят е право напред — прекъсна го Пиетро. — Абатството е близо до замъка. Мисля, че можем да потърсим гостоприемство както в мъжкия, така и в женския манастир.
— Ще отидем в женския манастир — заяви Лука. — Пише, че ни очакват.
По нищо не личеше в манастира да очакват някого. Стъмваше се, но не се виждаха гостоприемно блещукащи светлини, нито отворени врати. Капаците на всички прозорци на външната стена бяха затворени, и през тесните процепи се процеждаха само тънки лъчи потрепваща светлина на свещи. В тъмнината не можеха да определят колко голям е женският манастир: забелязаха само високи стени, издигащи се от двете страни на входната порта с широкия свод. Мъждив фенер с рогови пластини, окачен до вратичката, изрязана в голямата дървена порта, хвърляше надолу тесни ивици жълта светлина, и когато Фриз слезе от коня си и заблъска по дървената порта с дръжката на кинжала си, чуха как някой вътре се възмути от шума, а после отвори малко прозорче, изрязано във вратата, за да надзърне към тях.
— Аз съм Лука Веро, с двамата си слуги — извика Лука. — Очакват ме. Пуснете ни да влезем.
Прозорчето се затръшна, после чуха как се вдигна бавно резето на портата и повдигнаха дървените решетки и, най-накрая, едната страна на портата се отвори с неохотно скърцане. Фриз поведе коня си и магарето, Лука и Пиетро влязоха в настлания с калдъръм двор, докато една яка прислужница бутна портата и я затвори зад тях. Мъжете слязоха от конете си и се озърнаха, а една сивокоса възрастна жена в расо от сива вълна, със сиво наметало, завързано на кръста й с обикновено въже, вдигна факлата, която носеше, за да огледа тримата.
— Вие ли сте човекът, изпратен да проведе разследването? Защото, ако не сте, и търсите гостоприемство, по-добре е да продължите към мъжкия клон на нашето абатство — каза тя на Пиетро, като гледаше него и хубавия му кон. — Този дом преживява смутни времена, не искаме гости.
— Не, моята задача е да напиша доклада. Аз съм писарят на разследването. Това е Лука Веро, той е тук да разследва.
— Момче! — възкликна тя презрително. — Голобрадо момче?
Лука поруменя от раздразнение, после преметна крак през врата на коня си, и скочи на земята, като подхвърли поводите на Фриз.
— Няма значение на колко години съм, нито пък дали имам брада или не. Възложено ми е да проведа разследване тук, и ще го сторя утре. А сега сме уморени и гладни, и ще бъде добре да ме заведете до трапезарията и стаите за гости. Моля, уведомете майката — игуменка, че съм тук и ще се срещна с нея утре, след утринната молитва.