— Много сте наперен — отбеляза старицата, като вдигна факлата си, за да погледне отново красивото младо лице на Лука, поруменяло под тъмния му перчем, с лешникови очи, светнали от гняв.
— Много е наперен, така ли? — обърна се Фриз към коня, докато го водеше към конюшните пред тях. — Тази девица, толкова стара, че прилича на спаружен орех, нарича малкия господар „голобрадо момче”? При все че той е гений, а може би и дете на феите?
— Заведи конете в конюшните и сестрата-мирянка там ще те заведе до готварницата — изсъска жената на Фриз, обзета от внезапен пристъп на енергия. — Можеш да ядеш и да спиш в обора. Вие — тя измери с поглед писаря Пиетро и отсъди, че е по-висшестоящ от Фриз, но все още недостоен. — Може да вечеряте в кухненската галерия. Ще стигнете до нея през онази врата. В къщата за гости ще ви покажат къде ще спите. Вие. — Тя се обърна към Лука. — Вие, разследващият; вас ще ви отведа до трапезарията и собствената ви спалня. Казаха, че сте свещеник?
— Още не съм положил обетите си — каза той. — Служа на Църквата, но не съм ръкоположен.
— Твърде красив за духовен сан, и вече с прорасла тонзура — рече тя сякаш на себе си. — На Лука каза: — Тъй или иначе, можете да спите в стаите за гостуващия свещеник. А на сутринта ще съобщя на игуменката, че сте тук.
Тя вървеше пред тях, водейки ги към трапезарията, когато една жена се зададе, минавайки през арката от вътрешния двор на манастира. Одеждите й бяха ушити от най-мека избелена вълна, отметнатата назад пребрадка на главата й разкриваше бледо, прекрасно лице с усмихнати сиви очи. Коланът на талията й беше от най-фина кожа, тя носеше меки кожени пантофи, а не грубите дървени налъми, каквито носеха работещите жени, за да предпазят обувките си от калта.
— Дойдох да посрещна човека, който ще води разследването — каза тя, като вдигна свещника с восъчни свещи в ръката си.
Лука пристъпи напред.
— Аз съм разследващият — каза той.
Тя се усмихна, отбелязвайки с един бърз поглед високия му ръст, привлекателната му външност и младостта му.
— Нека ви заведа да вечеряте, сигурно сте уморен. Сестра Ана ще се погрижи конете ви да бъдат прибрани в конюшнята, а хората ви — настанени удобно.
Той се поклони и тя тръгна пред него, оставяйки го да я последва през каменния сводест вход, по настлан с каменни плочи коридор, през който се влизаше в сводестата трапезария. В далечния край, близо до жаравата, затрупана за през нощта, бе приготвено място за един човек: в чашата имаше вино, в чинията — хляб, от двете страни на една купа — нож и лъжица. Лука въздъхна от удоволствие и седна на стола. Влезе прислужница с кана и леген, за да му полее да си измие ръцете, и хубава ленена кърпа, за да ги подсуши, а зад нея влезе кухненска прислужница с купа яхния от пиле и зеленчуци.
— Имате ли всичко, от което се нуждаете? — попита дамата.
— Благодаря ви — каза той неловко. Чувстваше се неудобно в нейно присъствие; не беше разговарял с друга жена освен майка си, откакто бе дал обет в манастира на единайсетгодишна възраст. — А вие сте…?
Тя му се усмихна и в сиянието на усмивката й той осъзна, че тя беше красива.
— Аз съм сестра Урсула, ковчежничката; отговарям за управлението на манастира. Радвам се, че дойдохте. Много се тревожа. Надявам се, че ще можете да ни кажете какво става и да ни спасите…
— Да ви спася?
— Това е стар и красив манастир — каза сестра Урсула настойчиво. — Постъпих в него, когато бях малко момиче. Служила съм на Бог и на сестрите си тук цял живот, тук съм от повече от двайсет години. Не мога да понеса мисълта, че в манастира е влязъл Сатаната.
Лука натопи хляба си в гъстия сос, и се съсредоточи върху храната, за да прикрие слисването си.
— Сатаната?
Тя се прекръсти — бърз, механичен жест на набожност.
— Има дни, когато си мисля, че наистина е толкова лошо, в други си мисля, че се плаша от сенки като глупаво момиче — тя му отправи свенлива, извинителна усмивка. — Вие ще можете да отсъдите. Вие ще откриете доколко всичко това е истина. Но ако не успеем да се отървем от слуховете, с нас ще бъде свършено: семействата няма да изпращат дъщерите си при нас, а фермерите и без това вече отказват да търгуват с нас. Мой дълг е да се погрижа манастирът сам да изкарва прехраната си, да продаваме нещата, които изработваме и земеделската си продукция, за да купуваме каквото ни е нужно. Не мога да правя това, ако съпругите на фермерите отказват да говорят с нас, когато изпращам моите сестри — мирянки със стоките ни на пазара. Не можем да търгуваме, ако хората не желаят нито да ни продават стоки, нито да купуват от нас — тя поклати глава. — Както и да е, ще ви оставя да се нахраните. Кухненската прислужница ще ви заведе до спалнята ви в къщата за гости, след като се нахраните. Бъдете благословен, братко.