Лука внезапно осъзна, че напълно беше забравил да прочете молитвата преди хранене: тя щеше да го помисли за невеж, непросветен монах без обноски. Беше я зяпал като глупак, и беше заеквал, когато я заговори. Беше се държал като млад мъж, който никога преди не е виждал красива жена, и далеч не като важен човек, дошъл да оглави папско разследване. Какво ли си мислеше тя за него?
— Бъдете благословена, сестро — каза той неловко.
Тя се поклони, прикривайки една лека усмивка при вида на смущението му, и излезе бавно от стаята, а той проследи с поглед полюшването на полите й, докато тя си отиваше.
В източния край на оградения манастир капакът на един прозорец на приземния стаж беше открехнат, така че два чифта очи можеха да наблюдават как свещта на сестра Урсула осветяваше бледия й силует, докато тя прекосяваше с грациозна походка двора, а после изчезна в жилището си.
— Посрещнала го е, но не е пожелала да му каже нищо — прошепна Изолда.
— Той няма да открие нищо, докато някой не му помогне — съгласи се Ишрак.
Двете се отдръпнаха от прозореца и безшумно затвориха капака.
— Иска ми се да можех да видя ясно пътя си — каза Изолда. — Иска ми се да знаех какво да правя. Иска ми се да имаше някой, с когото да се посъветвам.
— Какво би направил баща ви?
Изолда се изсмя късо.
— Баща ми никога нямаше да се остави да го вкарат насила тук. По-скоро би пожертвал живота си, отколкото да допусне някой да го превърне в затворник. Или, ако бъдеше пленен, щеше да загине при опит за бягство. Нямаше просто да си седи тук, като кукла, като малодушно момиче, да плаче, да тъгува и да не знае какво да прави.
Тя се извърна и грубо разтърка очи. Ишрак нежно положи ръка на рамото й.
— Не се обвинявайте — каза тя. — Не можехме да направим нищо, когато най-напред дойдохме тук. И сега, когато целият манастир се разпада около нас, все още не може да сторим нищо, докато не разберем какво става. Но всичко се променя дори в този момент, докато ние чакаме, безсилни. Дори ние да не сторим нищо, нещо ще се случи. Това е нашият шанс. Може би това е моментът, когато вратата ще се отвори. Трябва да бъдем готови за шанса си.
Изолда свали ръката й от рамото си и я притисна към бузата си.
— Поне имам теб.
— Винаги.
Лука спа дълбоко: дори църковната камбана, отмерваща времето в часовниковата кула над главата му, не можа да го събуди. Но точно когато нощта беше най-тъмна, преди три сутринта, остър писък проряза съня му, а сетне той чу тропот на бягащи крака.
Лука се събуди, скочи от леглото си в миг и посегна да сграбчи кинжала под възглавницата си, надзъртайки през прозореца към тъмния двор. Лъч лунна светлина, блестяща върху калдъръма, озаряваше жена в бяло, която затича бързо през двора и се вкопчи отчаяно в гредите, препречващи солидната дървена порта. Три жени я следваха по петите, а старата вратарка излезе тичешком от къщичката на вратаря и сграбчи ръцете на жената, докато тя се вкопчваше с нокти като котка в гредите.
Другите жени побързаха да уловят момичето изотзад. Лука чу острия й, отчаян вопъл, когато я сграбчиха, видя как коленете й се подгънаха и тя се свлече под тежестта им. Той нахлузи панталона и ботушите си, наметна един плащ върху голите си рамене, после изтича от стаята си навън, в двора, като пъхна кинжала в ботуша си, за да не се вижда. Отстъпи назад в сянката на сградата, сигурен, че не бяха го забелязали, твърдо решен да види лицата им на слабата светлина на луната, така че да ги познае, когато ги види отново.
Вратарката вдигна факлата си, когато повдигнаха момичето: две жени го държаха за раменете, третата поддържаше краката му. Докато я носеха покрай него, Лука се отдръпна назад в скриващата го тъмнина на входа. Бяха толкова близо, че можеше да чуе задъханото им дишане; едната хлипаше тихо.
Гледката бе изключително странна. Ръката на младата жена се бе люшнала надолу, когато я вдигнаха; сега тя беше в несвяст. Изглежда, че беше припаднала, когато я бяха издърпали от залостената порта. Главата й бе клюмнала назад, връзките на нощната й шапчица докосваха земята, докато я носеха, дългата й нощница се влачеше в прахта. Но това не беше обикновен припадък. Тя беше безжизнено отпусната като труп, очите й — затворени, младото й лице — изпълнено с блажено спокойствие. После Лука леко ахна от ужас. Полюшващата се ръка на момичето беше пронизана в дланта, от раната се процеждаше кръв. Бяха сгънали другата й ръка напряко върху крехкото й тяло и Лука видя размазано петно от кръв върху нощницата й. Ръцете на това момиче изглеждаха така, сякаш е било разпънато на кръст. Лука застина, заставяйки се да остане скрит в сенките, неспособен да извърне поглед от странните, ужасни рани. А после видя нещо, което му се стори още по-ужасно.