— Нямате ли брат или сестра?
— Сам съм на света.
— Мъчно ли ви е за родителите ви?
— Да.
— Значи сте самотен?
Изрече въпроса така, че той прозвуча като поредното обвинение.
— Предполагам. Чувствам се много сам, ако това е същото.
Мъжът замислено опря в устните си черното перо.
— Родителите ви… — върна се към първия въпрос от разпита. — Били са доста възрастни, когато сте се родили?
— Да — каза Лука, изненадан. — Да.
— Разбрах, че навремето хората са говорели. Че такава възрастна двойка внезапно се е сдобила със син, и то такъв красив син, който е пораснал и е станал толкова умно момче?
— Селото е малко — каза Лука в опит да се защити. — Хората нямат никакви други занимания, освен да клюкарстват.
— Но е явно, че вие сте красив. Явно сте и умен. И въпреки това те не са се хвалели с вас и не са ви излагали на показ. Държали са ви скромно у дома.
— Бяхме близки — каза Лука. — Бяхме сплотено малко семейство. Не пречехме никому, живеехме тихо и скромно, тримата.
— Защо тогава са ви посветили на Църквата? Дали защото са си мислели, че в лоното на Църквата ще сте в по-голяма безопасност? Че сте специално надарен? Че имате нужда от закрилата на Църквата?
Лука, все още на колене, се размърда притеснено.
— Не знам. Бях дете. Бях само на единайсет. Не знам какво са си мислели.
Инквизиторът чакаше.
— Искаха да се изуча за свещеник — каза Лука накрая. — Баща ми… — той помълча при мисълта за обичния си баща, за сивата му коса и здравата му прегръдка, за нежността му към чудатия му, странен малък син. — Баща ми много се гордееше, че се научих да чета, че изучавах числата. Самият той не умееше да пише или да чете, смяташе това за голям талант. После, когато през селото минаха някакви цигани, научих езика им.
Мъжът си отбеляза.
— Можете да говорите чужди езици?
— Хората отбелязаха, че съм се научил да говоря цигански за един ден. Баща ми смяташе, че имам дарба, Божия дарба. Не е толкова необичайно — опита се да обясни той. — Фриз, момчето, което върти шишовете, го бива да се оправя с животните, може да направи всичко с конете, може да язди всякакво животно. Баща ми мислеше, че имам такава дарба, само че за учене. Искаше да бъда нещо повече от фермер. Искаше да постигна нещо по-добро.
Инквизиторът се отпусна назад в стола си, сякаш се беше уморил да слуша, сякаш беше чул повече от достатъчно.
— Можете да станете.
Той погледна листа с няколкото бележки с черно мастило, докато Лука се изправяше тромаво на крака.
— Сега ще отговоря на въпросите, които сигурно се въртят в ума ви. Аз съм духовният водач на един орден, учреден от Светия Отец, от самия папа, и отговарям пред него за нашата работа. Не е нужно да знаете името ми, нито названието на ордена. Папа Николай V ни нареди да изследваме мистериите, ересите и греховете, да ги обясним, където е възможно, и да ги победим, където можем. Ние съставяме карта на страховете по света, потегляме от Рим и стигаме до самите предели на християнския свят, за да откриваме какво говорят хората, от какво се боят, с какво се борят. Трябва да узнаем къде Дяволът върви из света. Светият Отец знае, че наближава краят на дните.
— Краят на дните?
— Когато Христос ще се яви отново, за да съди живите, мъртвите и немъртвите. Сигурно сте чули, че османците са превзели Константинопол, сърцето на Византийската империя, средището на Църквата на изток?
Лука се прекръсти. Падането на източната столица на Църквата в ръцете на непобедима армия от еретици и неверници беше най-ужасното нещо, което можеше да се случи, невъобразимо нещастие.
— След това силите на мрака ще тръгнат срещу Рим, а падне ли Рим, това ще бъде краят на дните — краят на света. Нашата задача е да защитим християнския свят, да защитим Рим — на този свят и в невидимия свят отвъд.
— Невидимият свят?
— Той е навсякъде около нас — каза мъжът безизразно. — Виждам го, навярно така ясно, както вие виждате числата. И с всяка година, с всеки ден, той настъпва все по-близо. Хората идват при мен с истории за дъждове от кръв, за куче, което може да подуши чумата, за магьосничество, за светлини в небето, за вода, която се превръща във вино. Краят на дните наближава и има стотици проявления на добро и зло, чудеса и ереси. Един млад човек като вас навярно ще може да ми каже кои от тях са истински и кои са лъжливи, кои са дело на Бог и кои — на Дявола — той се надигна от големия си дървен стол и побутна нов лист хартия през масата към Лука. — Виждате ли това?
Лука погледна знаците по листа. Беше писмеността на еретиците, начинът, по който маврите изписваха числата. Като дете бяха учили Лука, че едно драсване на перото означава единица: I, две драсвания означаваха двойка: II, и така нататък. Но това бяха странни, закръглени форми. Беше ги виждал преди, но търговците в неговото село и монахът, който разпределяше подаянията за бедните, упорито отказваха да ги използват, придържайки се към старите порядки.