Ишрак му се усмихна, без да се смути дори за миг.
— Наранил ли си се, Фриз? — попита тя сладко.
Погледът, с който я стрелна, би изпълнил всяко друго момиче с угризения.
— Ритна ме магаре — каза той. — Инатливо и глупаво е магарето, и не знае какво е най-добро за него.
— По-добре го остави на мира тогава — предложи тя.
— Така ще сторя — рече Фриз унило. — Никога не се налага да се повтаря нещо на Фриз. Особено ако е придружено с грубост.
— Беше предупреден — каза тя спокойно.
— Мислех, че може да се подплаши — каза той. — Това глупаво магаре. Мислех си, че може отначало да се съпротивлява. Нямаше да се изненадам от едно свенливо гризване, нещо като укор и насърчение едновременно. Но не очаквах да раздава ритници като проклето муле.
— Е, сега знаеш — отвърна Ишрак все така спокойно.
Фриз се поклони, самото олицетворение на накърнено достойнство.
— Сега знам — съгласи се той.
— За какво говорите? — попита внезапно Изолда.
— Ще трябва да питате дамата — каза Фриз, като наблегна силно на последната дума.
Изолда повдигна вежда към Ишрак, която просто отклони бавно поглед, давайки й знак да мълчи, и двете момичета не си казаха нищо повече.
— Цяла нощ ли ще чакаме вечерята? — запита Лука настойчиво, а после внезапно си помисли, че бе проговорил твърде високо, а пък и тонът му бе като на разглезен, нахален хлапак.
— Искам да кажа: готово ли е всичко, Фриз?
— Нося я веднага, господарю — каза Фриз с тон на засегнато достойнство, отиде до горния край на стълбите и заръча да поднесат вечерята, като просто подвикна на готвачката.
По време на вечерята разговаряха предимно двете момичета, говореха за овчарчето, за майка му, и за това колко хубава била малката им ферма. Брат Пиетро не каза почти нищо, мълчалив в неодобрението си, а Лука се опитваше да подхвърля небрежни и безразлични реплики, но непрекъснато се запъваше, понеже си мислеше за тъмното злато на мокрите коси на Изолда и за топлия блясък на мократа й кожа.
— Простете ми — каза внезапно той. — Тази вечер съм разсеян.
— Случило ли се е нещо? — попита Изолда. Брат Пиетро прикова в него продължителен, замислен поглед.
— Не, сънувах нещо, това е всичко, и картини от съня останаха в ума ми, нали знаете как става? Когато не можеш да спреш да мислиш за нещо.
— Какъв беше сънят? — попита Ишрак.
Изведнъж Лука поруменя.
— Почти не си го спомням. Виждам само образите.
— На какво?
— И тях не мога да си спомня — заекна Лука. Хвърли поглед към Изолда: — Ще ме помислите за глупак.
Тя се усмихна любезно и поклати глава.
— Захаросани сливи — отбеляза Фриз, поднасяйки ги внезапно на масата. — Голям шум се вдигна заради тях в кухнята. А всички деца от селото чакат на задната врата за онези, които бихте оставили.
— Боя се, че предизвикваме голям смут — отбеляза Изолда.
— Обикновено група пътници, сред които има дами, биха продължили към някой по-голям град — изтъкна брат Пиетро. — Затова би трябвало да се присъедините към по-голяма група пътници, с които вече пътуват други жени.
— Веднага щом срещнем такава група, ще се присъединим към тях — обеща Изолда. — Знам, че злоупотребяваме с добрината ви, пътувайки с вас.
— А как ще се оправите с парите? — запита брат Пиетро нетактично.
— Всъщност имам някои накити за продан — каза Изолда.
— А имат и конете — обади се Фриз от вратата. — Четири добри коня, които да продадат, когато им потрябват пари.
— Трудно може да се каже, че са техни — възрази брат Пиетро.
— Е, сигурен съм, че вие не сте ги откраднали от разбойниците, а малкият господар никога не би откраднал, аз пък не докосвам откраднат кон, така че остава да са собственост на дамите и те да имат право да ги продадат — каза Фриз упорито.
И двете момичета се засмяха.
— Това е мило от твоя страна — каза Изолда. — Но може би е редно да ги споделим с вас.
— Брат Пиетро не може да взема крадена стока — каза Фриз. — А не може да вземе и заплащането за показването на върколака, защото това е против съвестта му.
— О, за Бога! — възкликна Пиетро нетърпеливо, а Лука вдигна поглед, сякаш чуваше разговора за първи път.
— Фриз, можеш да задържиш парите от показването на върколака, но занапред недей да вземаш заплащане от хората. Това само ще предизвика неприязън в селото, а трябва да разполагаме със съгласието и благосклонността им за разследването. И, разбира се, дамите трябва да получат конете.