Принцът й целуна ръка и Изолда се опита да не трепне от влажния допир на устните му. Гледаше я, сякаш се канеше да й прошепне нещо, сякаш можеше да споделят някаква тайна. Изолда прибра ръката си и се наведе към ухото на брат си:
— Изненадана съм, че си поканил гост за обяд, когато баща ни умря едва вчера.
— Беше много мило от негова страна да дойде веднага — каза Джорджо, като направи знак на слугите, поднасящи храната, които се зададоха из залата, вдигнали на височината на раменете си подноси, отрупани с дивеч, месни и рибни блюда, големи самуни хляб, гарафи с вино и кани с пиво.
Свещеникът на замъка прочете благодарствената молитва преди хранене, а после прислужниците стовариха на масата подносите с храна, мъжете измъкнаха камите от коланите и ботушите си, за да насекат порциите месо, и натрупаха в чиниите си дебели резени черен хляб с варена риба и задушено еленско месо.
На Изолда й бе трудно да се храни в голямата зала, сякаш нищо не се бе променило, докато тялото на мъртвия й баща лежеше, изложено за бдение в параклиса, охранявано от неговите войници, а погребението щеше да бъде на следващия ден. Откри, че сълзите непрекъснато замъгляваха погледа й и тя трудно виждаше слугите, които влизаха, понесли още храна за всяка маса, стоварваха върху масата кани с разредено пиво и отнасяха най-хубавите ястия и гарафите с най-доброто червено вино на господарската маса, където Джорджо и неговият гост принцът избираха най-доброто и изпращаха останалото надолу из залата на онези мъже, които им бяха служили добре през деня. Принцът и брат й си хапнаха добре и поръчаха още вино. Изолда зачопли храната си и хвърли поглед надолу към масата за жените, където Ишрак срещна погледа й с безмълвно съчувствие.
След като свършиха, а захаросаните плодове и марципанът бяха предложени на главната маса и отнесени, Джорджо докосна ръката й.
— Не отивай още в покоите си — каза той. — Искам да говоря с теб.
Изолда кимна, за да освободи Ишрак и дамите си от масата, на която се хранеха, и да ги отпрати в женските покои, после мина през вратичката зад подиума в уединената стая, където семейство Лукретили сядаше след хранене. До стената гореше огън и около него бяха придърпани три стола. За мъжете бе приготвена гарафа вино, за Изолда — чаша разредено пиво. Докато тя заемаше мястото си, двамата мъже влязоха заедно.
— Искам да говоря с теб за завещанието на баща ни — каза Джорджо, след като седнаха.
Изолда хвърли поглед към принц Роберто.
— Това, което ще говорим, засяга и Роберто — обясни Джорджо. — Когато баща ни умираше, каза, че най-голямата му надежда била да се погрижи да бъдеш защитена и щастлива. Той те обичаше много силно.
Изолда притисна пръсти към студените си устни и примигна, за да прогони сълзите от очите си.
— Знам — каза брат й нежно. — Знам, че скърбиш. Но трябва да знаеш, че татко имаше планове за теб и ми повери свещения дълг да ги осъществя.
— Защо не ми го е казал сам? — попита тя. — Защо не е пожелал да говори с мен? Винаги обсъждахме всичко заедно. Знам какво имаше предвид той за мен; каза, че ако реша да не се омъжвам, ще живея тук, ще наследя замъка, а ти ще получиш замъка и земите му във Франция. Споразумяхме се за това. И тримата се съгласихме на това.
— Съгласихме се на това, когато той беше добре — каза Джорджо търпеливо. — Но когато се разболя и бе обзет от страхове, той размисли. А после не можеше да понесе да го видиш толкова болен и страдащ. Когато мислеше за теб в мига, когато смъртта разтваряше пред него зейналата си паст, той премисли първоначалния си план. Искаше да бъде сигурен, че ще си в безопасност. Тогава направи добър план за теб — предложи да се омъжиш за принц Роберто, и се съгласи да вземем хиляда крони от семейната хазна като зестра за теб.
Това беше нищожна сума за жена, която бе възпитана да мисли за себе си като за наследница на този замък, на тучните пасища, на гъстите гори, на високите планини. Изолда го зяпна.
— Защо толкова малко?
— Защото нашият принц ни оказа честта да изтъкне, че ще те приеме и така — с не повече от хиляда крони в джоба.
— И ще си ги запазите всичките — увери я мъжът, като стисна ръката й, опряна на страничната ръкохватка на стола й. — Ще бъдат на ваше разположение, да ги харчите, за каквото искате. Красиви неща за красива принцеса.
Изолда погледна брат си, тъмносините й очи се присвиха, когато тя разбра какво означаваше това.