— Мога да стрелям — каза тя. — С дълъг лък. Не с дамски.
— Как, за Бога, си се научила? — попита Лука, отдръпвайки ръка от топлите й пръсти. — И защо не си престанала да се упражняваш?
— Бащата на Изолда искаше да притежавам уменията на жените от моя народ, макар да бях отгледана далече от тях — каза тя. — Ние сме народ от бойци — жените могат да се сражават не по-зле от мъжете. Ние сме суров народ, който живее в пустинята и пътува през цялото време. Можем да яздим цял ден. Можем да откриваме вода по миризмата. Можем да откриваме дивеч по посоката и мириса на вятъра. Изхранваме се чрез лов с кучета и соколи, и стрелба с лък. Ще се убедите — щом казвам, че мога да стрелям, значи наистина мога да стрелям.
— Щом казва, че може, вероятно може — отбеляза Фриз от вътрешността на конюшнята. — Аз например мога да свидетелствам, че умее да се бие като варварка. Като нищо може да е опитен стрелец с лък. Със сигурност не е дама.
Лука премести поглед от наскърбеното лице на Фриз, надничащо над вратата на конюшнята, към Ишрак.
— Ако можеш да се справиш, ще те определя за екзекутор и ще ти дам сребърната стрела. Аз не притежавам такова умение. То не ни беше нужно в манастира. А разбирам, че и никой друг тук не може да го направи.
Тя кимна.
— Мога да улуча звяра, макар и да е дребен, от стената на арената, като стрелям напряко през нея до далечния край, където се спотайва.
— Сигурна ли си?
Тя кимна със сдържана увереност.
— Напълно.
Лука се обърна към старейшината и другите двама.
— Ще наблюдавам звяра цял ден, а също и когато изгрее луната — каза той. — Ако го видя да се преобразява напълно във вълк, ще ви повикам, а във всеки случай ще можете да дойдете в полунощ. Ако отсъдя, че това е вълк както по форма, така и по природа, тогава тази млада жена тук ще изпълни ролята на палач. Ще донесете сребърната стрела, ще го убием в полунощ и вие ще можете да го погребете така, както смятате за уместно.
— Съгласни сме — каза старейшината. Обърна се да си върви, а после внезапно се поколеба: — Но какво ще стане, ако не се преобрази? Ако не се превърне във вълк? Какво, ако остане, както е сега, е вълчи вид, но дребно и свирепо?
— Тогава ще трябва да определим какъв звяр е и какво може да се направи с него — каза Лука. — Ако е създаден от природата звяр, невинно животно, на което Бог е предопределил да тича свободно, тогава мога да наредя да го пуснат в дивата пустош.
— Трябва да го подложим на изпитание с мъчения — обади се някой.
— Ще го подложа на изпитание с Библията — каза Лука. — Това е моето разследване, това ми е възложено да правя. Ще взема показания, ще потърся съвет в Светото писание и ще реша какво същество е. Освен това искам за собствено удовлетворение да узная какъв звяр е това. Но можете да бъдете сигурни, няма да ви оставя с върколак на прага. Ще бъде въздадено правосъдие: децата ви ще бъдат в безопасност.
Ишрак хвърли поглед към конюшнята в очакване Фриз да каже, че звярът говори, но той я погледна над вратата на конюшнята с изражение на възможно най-глупавия слуга, който не знае нищо и никога не се обажда неуместно.
По пладне, след цял ден пътуване от катедралния град Пескара, пристигна епископът на областта, придружен от свита от четирима свещеници, петима учени и няколко слуги. Лука го посрещна на прага на хана и го поздрави възможно най-любезно. Не можеше да не почувства, че един истински епископ от плът и кръв, облечен цял в пурпурни одежди и възседнал бяло муле, го превъзхожда напълно. Не можеше да не се почувства принизен от появата на този петдесетгодишен човек, повел със себе си деветима съветници и сякаш безброй слуги.
Фриз се опита да ободри готвачката, като обясни, че до довечера всичко ще свърши по един или друг начин и че тя ще трябва да осигури само още една голяма вечеря за това забележително сборище от изтъкнати мъже.
— Никога досега в дома ми не са идвали толкова много велики господари — тревожеше се тя. — Ще трябва да пратя да донесат пилета, а Джовани ще трябва да ми даде прасето, което закла миналата седмица.
— Аз ще поднеса вечерята, ще ти помогна и в кухнята — обеща Фриз. — Ще качвам горе блюдата и ще ги поднасям на благородниците. Ще обявявам всяко ястие и ще го правя така, че да звучи превъзходно.
— Бог ми е свидетел, че не правиш нищо друго освен да ядеш и да крадеш храна за онова животно в двора. Причинява ми повече неприятности там, отвън, отколкото когато е било в гората.
— Трябва ли да го пуснем, как мислиш? — попита Фриз закачливо.
Тя се прекръсти.
— Светците да са ни на помощ, не! Не и след като отвлече детето на горката Сара, а тя така и не се съвзе от мъката. Миналата седмица отмъкна едно агне, а пък през седмицата преди това — една кокошка направо от двора. Не, колкото по-скоро го убият, толкова по-добре. Най-добре ще е господарят ти да заповяда да го убият, или тук ще избухне бунт. Можеш да му кажеш това, от мое име. В селото идват мъже, овчари от най-високо разположените ферми, които няма да приемат любезно някакъв непознат, който идва тук и казва, че нашият върколак трябва да бъде пощаден. Твоят господар би трябвало да знае, че тук може да има само един завършек: звярът трябва да умре.