Лука прекара цял ден, съвещавайки се с епископа, с неговите свещеници и неговите учени. По масата за хранене бяха разгънати книжа, в които бяха записани присъди срещу върколаци и истории за вълци, датиращи от най-ранни времена: записани разкази на гръцки философи, преведени от арабите на арабски, а след това преведени от арабски на латински.
— Така че един Бог знае какво е пишело в тях първоначално — довери Лука на брат Пиетро. — Има дузина предразсъдъци, с които думите трябва да се справят, има половин дузина учени за всеки отделен разказ, и всички те са на различно мнение.
— За нашето разследване ни е нужно ясно мнение — каза тревожно брат Пиетро. — Не са достатъчни разказите за нещо, което някой си мисли, че е видял, датиращи от преди стотици години. От нас се очаква да разгледаме фактите тук, а от теб се очаква да установиш истината. Не ни трябват древни слухове — трябват ни доказателства, а после — присъда.
Разчистиха масата за обеда и епископът произнесе дълга благодарствена молитва. На Ишрак и Изолда не беше позволено да присъстват на съвещанията на мъжете, и те двете вечеряха в стаята си, която гледаше към двора. Гледаха как Фриз седи на стената на мечата яма, крепейки на коляното си дървено блюдо, и споделяше храната си със звяра, седнал под него, който от време на време поглеждаше нагоре, очаквайки остатъци, кротък и безропотен като куче, но и някак различен от куче — някак независим.
— Със сигурност е маймуна — каза Изолда. — Виждала съм изображение на маймуна в една книга, която баща ми имаше у дома.
— Те могат ли да говорят? — попита Ишрак. — Маймуните? Могат ли да говорят?
— Изглеждаше така, сякаш може да говори, имаше устни и зъби като нас, и очи, които гледаха така, сякаш имаше мисли и искаше да ги изрече.
— Не мисля, че този звяр е маймуна — каза предпазливо Ишрак. — Мисля, че този звяр може да говори.
— Като папагал ли? — попита Изолда.
И двете загледаха как Фриз се надвесва надолу, а звярът посяга нагоре. Видяха как Фриз подава на звяра коричка хляб и ябълка, а звярът я взема с лапата си, не с уста — взема я в лапата си, а после сяда на задни крака и я яде, поднасяйки я към устата си като едра катерица.
— Не като папагал — каза Ишрак. — Мисля, че може да говори като човек. Не можем да го убием, не можем да стоим безучастно отстрани и да гледаме как го убиват, докато не узнаем какво е. Явно не е вълк, но какво е?
— Не е наша работа да отсъждаме.
— Наша е — каза Ишрак. — Не защото сме християни — тъй като аз не съм. Не защото сме мъже — защото не сме. Но защото сме като звяра: отхвърлени души, от които другите хора се ужасяват. Хората не разбират жените, които не са нито съпруги, нито майки, нито дъщери, нито затворници. Хората се боят от жените, които не крият страстите си, от образованите жени. Аз съм млада, образована жена, с друг цвят на кожата, с непозната религия и собствена вяра, и съм толкова странна в очите на хората от това селце, колкото е и звярът. Трябва ли да стоя безучастно и да гледам как го убиват, защото не разбират какъв е? Ако им позволя да го убият, без да възразя дори с една дума, какво би им попречило после да дойдат за мен?
— Ще кажеш ли това на Лука?
Ишрак сви рамене.
— Каква е ползата? Той слуша епископа, няма да послуша мен.
Около два следобед мъжете постигнаха споразумение какво трябва да се направи, и епископът пристъпи към прага на хана, за да оповести решението им.
— Ако звярът се преобрази напълно във вълк в полунощ, тогава еретичката ще го застреля със сребърна стрела — постанови той. — Селяните ще го погребат в сандък, напълнен отвътре и покрит отвън с вълче биле, на кръстопътя, а ковачът ще забие кол в сърцето му.
— Жена ми ще донесе вълчето биле — обади се Ралф. — Бог знае, че отглежда достатъчно от него.
— Ако звярът не се преобрази… — епископът вдигна ръка и повиши глас, за да надвика слисания шепот. — Знам, добри хора, че вие сте сигурни, че ще се преобрази… но просто да предположим, че не го стори… тогава ще го предадем на властите на това село, на местния владетел и на старейшината, и тогава ще можете да правите с него, каквото пожелаете. Човекът има власт над животните, дадена му от Бога. Сам Бог е повелил, че можете да правите каквото пожелаете с този звяр. Този звяр е безчинствал близо до селото ви, вие сте го заловили и задържали, Бог е поставил всички зверове във ваша власт — можете да правите с него каквото пожелаете.
Старейшината кимна мрачно. Нямаше съмнение, че звярът няма да оцелее дълго, след като бъде предаден на селото.
— Ще го насекат на парчета — прошепна Ишрак на Изолда.