— Можем ли да ги спрем?
— Не.
— А сега — заяви епископът — ви съветвам да вървите и да си гледате работата до полунощ, когато всички ще видим звяра. Лично аз отивам в църквата, където ще отслужа вечернята и ще чета молитви, и предлагам всички да се изповядате и да направите дарение на църквата, преди да дойдете да видите тази невероятна гледка, която е била изпратена на селото ви — той помълча, после допълни: — Бог ще се усмихне на онези, които направят дарение на църквата тази вечер. Ангел Божи премина сред вас, подобаващо е да Му благодарите и да Го възхвалите.
— Какво означава това? — обърна се Ишрак към Изолда.
— Означава: „платете си за привилегията да бъдете посетени от епископ” — преведе Изолда.
— Знаеш ли, така си помислих и аз.
Нямаше какво друго да правят, освен да чакат до полунощ. След вечеря Фриз нахрани звяра, а той дойде, седна в краката му и вдигна поглед към него, сякаш искаше да говори с него, но не можеше да намери думи. На свой ред Фриз искаше да предупреди звяра, но когато доверчивите му кафяви очи го погледнаха през сплъстената грива, откри, че не можеше да обясни какво предстои да се случи. Луната се издигаше, докато човек и звяр бдяха един над друг, а епископът бдеше на свой ред в църквата. Главата на звяра, напомняща на лъвска, се извърна към Фриз, докато той седеше, с профил, очертан на фона на осветеното от звезди небе, и му шепнеше тихо, надявайки се, че звярът ще проговори отново, но той не казваше нищо.
— Сега е подходящият момент да си кажеш името, миличък — каза той тихо. — Едно „Бог да благослови” ще ти спаси живота. Или само „хубаво” — отново. Проговори, зверче, преди полунощ. Или проговори в полунощ. Кажи нещо, когато всички те гледат. Но говори. Непременно проговори.
Животното го погледна с повдигнати вежди: главата му бе наклонена на една страна, очите му изглеждаха светлокафяви през сплъстената козина.
— Говори, звяр — подтикна го Фриз отново. — Няма смисъл да се правиш на глупав, ако можеш да говориш. Ако можеш да кажеш: „Бог да благослови”, ще приемат това като чудо. Можеш ли да го кажеш? След мен? „Бог да благослови”?
В единайсет часа хората започнаха да се събират пред вратата на конюшнята, някои — понесли секири, а други — сърпове и брадви. Беше ясно, че ако епископът не наредеше животното да бъде застреляно със сребърната стрела, мъжете щяха да вземат закона в собствените си ръце, да го насекат със сечивата си или да го разкъсат с голи ръце. Фриз погледна навън през вратата и видя няколко мъже в задните редици на тълпата да къртят камъни от калдъръма с остриета на брадви и да пъхат камъните в джобовете си.
Ишрак излезе от хана и откри Фриз да протяга ръка надолу в мечата яма, за да даде на звяра залък хляб със сирене.
— Със сигурност ще го убият — каза тя. — Не са дошли за съдебен процес; дошли са да го видят как умира.
— Знам — кимна той.
— Какъвто и звяр да е това, съмнявам се, че е върколак.
Той сви рамене.
— Като не съм виждал такъв преди, не мога да кажа. Но това е животно, което търси близост с човеците, не е убиец като вълк, по-дружелюбно е. Прилича на куче по готовността си да се сближи, на кон в плахата си гордост, напомня на котка по безразличието си. Не знам какво животно е това. Но съм готов да заложа надниците си за цяла година, че е любвеобилно животно, обичливо и способно на преданост. Това е животно, което може да учи, животно, което може да промени поведението си.
— Няма да го пощадят заради моята или твоята честна дума — каза тя.
Той поклати глава.
— Не и заради думата на някой от нас двамата. Никой не обръща внимание на незначителните. Но малкият господар би могъл да го спаси.
— Срещу него са епископът и учените на епископа.
— Твоята господарка би ли се застъпила за него?
Тя сви рамене.
— Че кой би се вслушал в жена?
— Никой разумен мъж — отвърна той на мига и беше доволен да види сиянието на усмивката й.
Ишрак погледна надолу към звяра. Той вдигна поглед към нея и грозното му, насечено от белези лице й се стори почти човешко.
— Горкият звяр — каза тя.
— Ако това беше вълшебна приказка, можеше да го целунеш — обади се Фриз. — Можеше да се наведеш и да го целунеш и той щеше да се превърне в принц. Любовта може да прави чудеса със зверовете, така казват. Но не! Прости ми, сега си спомням, че ти не целуваш. Всъщност, ти дори си способна да хвърлиш един добър мъж в калта само защото си е помислил, че може и да се целуваш.
Тя не отвърна на закачките му, но за миг изглеждаше много замислена.