— Знаеш ли, прав си. Само обичта може да го спаси — каза. — Точно това показваш ти от мига, в който го видя за първи път. Обич.
— Не бих казал, че… — поде Фриз, но в същия миг тя изчезна.
Съвсем скоро старейшината на селото заблъска по портата на хана, а Фриз и един прислужник от хана отвориха големите двойни врати към конюшнята. Селяните нахлуха вътре и заеха местата си по масите, като заобиколиха външната страна на арената, точно както биха постъпили, ако предстоеше борба с мечки и кучета. Мъжете носеха със себе си силно пиво, а съпругите им отпиваха от чашите си, като се смееха и усмихваха. Младите мъже от селото дойдоха с любимите си момичета, а готвачката в кухнята продаваше малки кейкове и пайове пред кухненската врата, докато прислужничките тичаха из двора на конюшнята, поднасяйки пиво и вино с подправки. Беше едновременно екзекуция и празненство.
Ишрак видя Сара да пристига, с голяма кошница с вълче биле в ръце, а съпругът й вървеше отзад, водейки магарето им, натоварено с билката. Вързаха магарето на сводестия вход и влязоха в двора: момчето им носеше затъкнато в шапката си обичайното стръкче вълче биле.
— Дойдохте — каза Изолда меко, като пристъпи напред. — Радвам се, че сте тук. Радвам се, че сте сметнали, че можете да дойдете.
— Съпругът ми мислеше, че е редно да дойда — отвърна Сара, с много бледо лице. — Предполага, че ще изпитам удовлетворение най-сетне да видя звяра мъртъв. И всички останали са тук. Не можех да оставя селото да се събере без мен, те споделяха скръбта ми. Искат да присъстват на края на историята.
— Радвам се, че дойдохте — повтори Изолда. Жената се покатери на поставената върху подпори маса до Ишрак, а Изолда я последва.
— Във вас ли е стрелата? — обърна се жената към Ишрак. — Вие ли ще го застреляте?
Без да каже дума, младата жена кимна и й показа дългия лък и стрелата със сребърен връх.
— Можете ли да го уцелите оттук?
— Безпогрешно — каза Ишрак мрачно. — Ако се превърне във вълк, то тогава разследващият ще го види да се преобразява, ще ми нареди да го убия, и аз ще го сторя. Но мисля, че това не е вълк, нито пък нещо подобно на вълк, нито върколак, нито каквото и да е животно, което ни е познато.
— Ако не знаем какво е, и не можем да определим какво е, по-добре ще е то да умре — заяви твърдо мъжът й, но Сара премести поглед от звяра към сребърното острие на стрелата и леко потръпна. Ишрак се взря спокойно в нея, а Изолда положи длан върху треперещите пръсти на жената.
— Не искате ли звярът да умре? — попита я Изолда.
Жената поклати глава.
— Не знам. Не съм сигурна, че е отвлякъл детето ми, не знам със сигурност дали е чудовището, за каквото го обявяват всички. А у него има нещо, което буди у мен съжаление — тя погледна двете млади жени и каза: — Сигурно ще ме помислите за глупачка, но аз го съжалявам.
Тя още говореше, когато вратите на хана се отвориха и излязоха Лука, брат Пиетро и епископът, учените и свещениците. Изолда и Ишрак си размениха тревожни погледи.
— Аз ще му кажа — рече Изолда тихо, скочи от трибуната и си проправи път до вратата на хана, провирайки се през тълпата, за да се добере до Лука.
— Наближава ли полунощ? — попита епископът.
— Наредих да ударят черковната камбана, когато стане дванайсет — отвърна един от свещениците.
Епископът наклони глава към Лука.
— Как смятате да огледате предполагаемия върколак? — попита той.
— Мислех си да изчакам до полунощ и да го наблюдавам — каза Лука. — Ако се преобрази във вълк, явно ще успеем да го видим. Може би ще е добре да угасим факлите, за да може звярът да почувства докрай въздействието на луната.
— Съгласен съм. Изгасете факлите! — заповяда епископът.
Веднага щом тъмнината обгърна двора, всички замлъкнаха, обзети от страх пред онова, което предстоеше. Жените шепнеха и се кръстеха, а по-малките деца се вкопчиха в полите на майките си. Едно изхленчи тихо.
— Дори не мога да го видя — оплака се някой.
— Не, ето го!
Звярът се беше свил на обичайното си място, когато дворът се беше изпълнил с шумни хора; сега, в тъмнината, той се виждаше трудно, с тъмна грива на фона на тъмното дърво на оградата около мечата яма: тъмната му кожа се сливаше с пръстения под. Хората примигваха и търкаха очи, в очакване заслепението от факлите да отмине, а после старейшината каза:
— Той се движи!
Звярът беше застанал на четири крака и се оглеждаше наоколо, мятайки глава, сякаш се боеше, че се задава опасност, но не знаеше какво ще се случи. Шепнешком се понесоха проклятия, като тих вятър, който обиколи арената, когато всички видяха звяра да се движи, и повечето мъже заявиха, че той трябва да бъде убит веднага. Фриз видя хора да търсят опипом камъните, които бяха пъхнали в джобовете си, и разбра, че се канеха да пребият звяра с тях.