— Вие бяхте тази, която извърши нещо изключително. Вие сте имали смелостта да го обичате толкова дълго — каза тя. — Вие сте тази, която е живяла със скръбта и се е опитала да погребе тъгата си, и въпреки това сте запазили стаята му, която го е очаквала, и сърцето си — отворено за него. Вие бяхте тази, която не отправи обвинение към звяра — когато цялото село виеше за отмъщение. Вие бяхте тази, която го съжали. А после именно вие имахте смелостта да изречете името му, когато мислехте, че сте изправена срещу вълк. Единственото, което сторих аз, беше да ви бутна в ямата.
— Чакай малко — каза Фриз. — Блъснала си я в мечата яма, изправяйки я срещу един звяр?
Изолда поклати неодобрително глава, но явно въобще не беше изненадана.
Ишрак погледна Фриз в лицето.
— Боя се, че да.
Ралф, обгърнал с една ръка съпругата си, а с другата — раменете на Томазо, погледна Ишрак.
— Защо го направихте? — запита той простичко. — Поели сте голям риск, както с живота на жена ми, така и с вашия собствен. Защото ако бяхте сгрешили, и се случеше тя да пострада, селяните щяха да ви убият. Ако тя беше загинала там, нападната от звяра, щяха да ви убият и да хвърлят тялото ви в ямата да го изяде вълкът.
Ишрак кимна.
— Знам — каза тя. — Но в онзи миг — когато бях сигурна, че това е синът ви, и бях уверена, че ще ми заповядат да го застрелям — това беше единственото, което ми хрумна да направя.
Изолда се изсмя високо, обви ръка около раменете на приятелката си и я прегърна здраво.
— Само ти! — възкликна тя. — Само ти би помислила, че няма какво друго да направиш, освен да хвърлиш една добра жена в меча яма, за да се изправи срещу звяр!
— Обич — каза Ишрак. — Знаех, че той се нуждае от обич. Знаех, че тя обича сина си — тя се обърна към Фриз: — Ти също го знаеше. Знаеше, че обичта ще прозре и през най-ужасната външност.
Фриз поклати глава и излезе на лунната светлина.
— Проклет да съм — изрече той, обръщайки се към светлеещото небе. — Проклет, и дважди проклет да съм, ако някога разбера как мислят жените.
На другата сутрин видяха епископа да си тръгва надменно, със свещениците пред него, възседнали белите си мулета, с учените, които носеха архивите, с писарите, които вече бяха записали и се готвеха да препишат неговата проповед върху притчата за блудния син, за която твърдяха, че била нещо неповторимо.
— Проповедта беше много затрогваща — каза му Лука на прага. — Споменах я в доклада си. Цитирах много от пасажите. Беше вдъхновяваща и много авторитетна.
Веднага щом епископът замина, всички обядваха и наредиха да изведат конете им в двора на конюшнята. Фриз показа на Ишрак нейния кон, оседлан и със сложена юзда.
— Без странично седло — каза той. — Знам, че обичаш да яздиш сама. Бог ми е свидетел, че можеш да се погрижиш за себе си, а, смея да кажа, и за един кон.
— Но ще яздя редом с теб, ако може — каза тя.
Фриз присви очи и се вгледа внимателно в нея, търсейки сарказъм.
— Не — каза той, след като помисли за миг. — Аз съм просто слуга, ти си дама. Ще яздя отзад.
Усмивката му светна при вида на слисаното й лице.
— Фриз — никога не съм искала да те оскърбя…
— Сега виждаш — засмя се той със злорадо тържество. — Сега виждаш какво става, когато събориш един добър мъж по гръб на калдъръма — когато буташ добри жени в мечи ями. Прекалено силна си, това бих казал. Твърде самоуверена, бих предположил. Твърде си решителна, твърде много държиш на мнението си, та да бъдеш добра възлюбена или съпруга на някой мъж. Със сигурност ще свършиш в студен гроб като стара мома, така бих помислил. Ако не те изгорят като вещица, както вече беше предложено веднъж.
Тя вдигна ръце, сякаш се предаваше.
— Явно съм те оскърбила… — поде тя.
— Да — рече важно Фриз. — И затова ще яздя отзад, като слуга, а ти можеш да яздиш напред, като решителна и държаща на мнението си, и много важна дама, като жена, която не знае нито мястото си в света, нито пък нечие друго. Като жена, която събаря мъже по гръб и хвърля жени в мечи ями, и предизвиква навсякъде смут. Ще яздиш напред, важна и надута, суетна като епископа, и знаем кой от нас ще е по-щастлив.
Ишрак сведе глава пред тази словесна буря и възседна коня си, без да отговори. Явно нямаше как да се справи с разгневения Фриз.
Изолда излезе от хана и Фриз й помогна да се качи на седлото, а после излезе Лука, следван от брат Пиетро.
— Накъде? — обърна се Ишрак към Лука.
Той яхна коня си, изравни го с нейния, каза:
— На изток, мисля — и погледна брат Пиетро. — Не е ли така?
Брат Пиетро докосна писмото в джоба си.