Бедните момчета също имали възможност да подобрят живота си, ако бъдели приети в манастир, а човек като Лука — притежаващ необичайни способности — би имал добър шанс да се издигне до свещеник или писар на някой виден благородник, и би намерил свои покровители в редиците на Църквата. Ако Лука бе останал в лоното на Църквата, би могъл да се издигне до висш духовник. Брат Пиетро е такъв „духовник от кариерата”: той произхожда от бедно семейство, но се издига в Църквата. Лука не поема по този път, защото се натъква на някои от множеството измами, които се вършат в средновековните църкви. Хората искали да виждат чудеса, и непочтените духовници представяли реликви от мощите на светци, които не биха могли да са истински, и представяли механични играчки като плачещи статуи. Това било част от суеверията на времената, но се подпомагало от Църквата, която печелела парите си от вярващите.
Фриз е, на пръв поглед, по-обикновено бедно момче. Той постъпва в манастира като работник-мирянин — не свещеник, а човек, който просто работи в манастира, както би могъл да се наеме на работа в голяма къща. Той е надарен с умение да се справя с животните, и със здрав разум. В средновековния свят той би бил много беден. Ако не си е извоювал място в манастир, вероятно би бил принуден да работи на нивите и би бил смятан за слуга, почти собственост, на местния земевладелец, който управлявал всичко.
Ишрак е може би най-необичайният образ от четиримата. Доведена в Европа от Средния Изток от господаря на Лукретили, тя е отгледана като компаньонка и закрилница на дъщеря му, а той се е погрижил да я обучи в бойни умения, медицина и други дисциплини. Тя остава наполовина във и наполовина извън обществото като еретичка. Средновековните християни смятали, че всеки, който не приемал Библията точно като тях, е неверник и че душата му е прокълната да гори в ада. Ако някой вземел решение да я преследва като еретичка, тя можела да бъде изгорена от Църквата — но ако не си създавала врагове, можела да се движи в обществото, без хората да проявяват нещо повече от любопитство. В Европа вероятно е имало доста повече еретици, маври, африканци и други раси и религии, отколкото са можели да бъдат преброени.
Ако се интересувате от историята зад сюжета, включително от някои интересни средновековни подробности за обувките, дрехите, храната, къпането, ухажването — почти всичко! — можете да посетите моя сайт orderofdarkness.com. А можете да направите и собствено проучване; повечето от нещата, които споменавам, могат да бъдат намерени в книги или в интернет, а също така има и пакет бележки за учителите за прилагане в класната стая, които могат да се свалят от orderofdarkness.com или simonandschuster.co.uk.
Защо тази книга е различна от историческите ми романи? Историческите ми романи се основават най-вече на всичко, което знаем за реално съществували жени, за техния живот и тяхното време. В този роман описвам четирима напълно въображаеми млади хора, и света, в който живеят. Той отразява историческата действителност на тяхната епоха, но разбира се, само измислените герои биха могли да имат такова вълнуващо всекидневие! А защо го написах? Съвсем не защото съм приключила с писането на романизирани биографии — тази година излиза нов роман, „Пленница на короната”, — но си помислих, че ще бъде забавно да напиша нещо, което не се основава толкова точно на историческите архиви. Написах го заради удоволствието, което ми достави, и с надеждата, че и вие ще го харесате.
Филипа Грегъри
февруари 2012, Англия