— Кой са там? — извика той. Никакъв отговор.
— Боб пита кой са там! Ако не отговори, масер Боб убият кой там!
Отново никакъв отговор.
— Е, тогава трябва умре всички, кой са там!
Негърът вдигна огромната тояга и се приближи. Жребецът на Винету настръхна, очите му засвяткаха. Изправи се на задните си крака и с предните копита посегна да удари Боб. Чернокожият съзря пред себе си някаква великанска фигура. Забеляза искрящите очи и дочу заплашителното пръхтене. Едното от копитата профуча покрай главата му и при спускането си на земята, конят го събори далеч настрани.
Иначе Боб беше храбрец, но да се залавя с подобен противник му се стори все пак твърде опасно. Той захвърли бора и побягна, крещейки с всички сили:
— Woe to me! Help, help, help!51 Той иска убие масер Боб! Той иска погълне масер Боб! Help, help, help! Тримата край огъня скочиха на крака.
— Какво има? — попита Дейви.
— A giant, великан, призрак, някакъв дух иска удушат масер Боб!
— Глупости! Къде?
— Там, край скала се намират!
— Не карай хората да ти се смеят, Черньо! Няма призраци!
— Масер Боб ги видял!
— Сигурно е била някоя скала с особена форма.
— Не, не било скала!
— Или дърво!
— И дърво не било. Било живо!
— Заблудил си се.
— Масер Боб не се заблуждавам. Призрак толкоз голям, толкоз, толкоз! — При тези думи той протегна и двете си ръце колкото можеше по-високо над главата си. — Имал очи кат огън, разтворил широко уста кат дракон и тъй духнал масер Боб, че той паднал. Масер Боб видял голяма брада, ей толкоз голяма, толкоз дълга!
Във всеки случай въпреки тъмнината той беше забелязал дългата грива на жребеца и я беше помислил за брадата на великана.
— Ти не си на себе си! — не отстъпваше Дейви.
— О, масер Боб на себе, много на себе! Той знаят какво видял. Нека само масса Дейви отидат там и също разгледат!
— Е, нека видим тогава какъв ли предмет този Черньо е взел за великан или призрак!
Той се накани да тръгне. Но ето че зад него се разнесе глас:
— Останете си тук, мистър Дейви! Не става въпрос за призрак.
Дългия светкавично се обърна и прилепи карабината до бузата си. В същия миг и Вокаде приготви пушката си за стрелба, а Мартин Бауман се прицели със своето оръжие. И трите цеви бяха насочени към Олд Шетърхенд, който се беше изправил и бе излязъл иззад дървото.
— Good evening!52 Поставете пушкалата си настрана, мешърс! Идвам като приятел и ви нося поздрави от Дебелия Джими и Хобъл Франк.
Дългия Дейви свали карабината си, а останалите също последваха примера му.
— Носите ни поздрави от тях ли? — попита той учудено. — Значи сте ги срещнали?
— Да, естествено, и то долу край Кървавото езеро, където ги беше отвела слонската диря.
— Това е вярно. А те откриха ли какъв е бил този слон?
— Да, моят кон.
— Zounds!53 Сър, нима той е дюстабанлия с толкова огромни крака?
— Не, напротив, има много изящни копита. Но на тях бяха поставени тръстикови „обувки“, за да заблудя неприятелски настроени червенокожи.
Дългия веднага схвана за какво ставаше въпрос.
— Ах, колко умно! Този непознат мистър слага на коня си слонски стъпала, та да заблуди хората, които видят следата! Човече, тази мисъл е много добра! Тя е толкова превъзходна, сякаш е моя!
— Да, Дългия Дейви винаги има най-хубавите мисли измежду всички ловци, които яздят и ходят между двата океани!
— Не се подигравайте, сър! Сигурно е, че съм поне толкова умен, колкото и вие. Ясно ли е?
При тези думи изпълненият с пренебрежение поглед на Дейви се плъзна бързо по чистите дрехи и излъсканите оръжия на Олд Шетърхенд.
— Не се и съмнявам — гласеше отговорът, — и понеже сте толкова умен, сигурно ще можете да ми кажете какъв призрак е видял вашият Боб.
— Ще изям цялата торба с куршуми за карабина, и то без прясно масло и сол, ако не е бил вашият кон.
— Струва ми се, че отгатнахте доста точно.
— Не е необходимо да си бил гимназист като Дебелия Джими, та да отгатнеш подобно нещо. Но я ми кажете къде всъщност се намира това човече и къде е Франк? Защо сте дошли сам?
— Защото са възпрепятствани да дойдат самите те. Един отряд шошони ги покани на вечеря.
Дългия направи движение, изразяващо уплаха.
— Heavens! Да не би да искате да кажете, че са ги пленили?
— Да, бяха нападнати и отвлечени.
— От шошоните? Пленени? Отвлечени? Няма да търпим подобно нещо! Вокаде, Мартин, Боб, бързо на конете! Трябва да препуснем подир шошоните!
— Stop54, сър! — предупреди го Олд Шетърхенд. — Знаете ли къде да търсите шошоните?