— Какво за нея? — попита Пърси.
Рейна вдигна собствената си ръка. Пърси не бе забелязал преди, но от вътрешната й страна имаше татуировка: буквите SPQR, кръстосани меч и факла, а под тях — и четири паралелни линии.
Пърси погледна към Хейзъл.
— Всички ние ги имаме — призна тя, вдигайки собствената си ръка, — всички легионери.
Татуировката на Хейзъл също включваше буквите SPQR, но имаше само една линийка и различна емблема — черен йероглиф като кръст с извити краища и глава:
Пърси погледна към собствените си ръце. Имаше драскотини, кал и мазна следа от кренвирш, но никаква татуировка.
— Значи никога не си бил част от легиона — каза Рейна. — Тези знаци не могат да се махнат. Мислех, че може би… — Тя поклати глава, сякаш отхвърля идеята, дошла й наум.
Хейзъл се приведе напред.
— Ако е оцелял толкова дълго, може би е виждал Джейсън. — Тя се обърна към Пърси. — Срещал ли си полубог като нас преди? Момче с червена риза, знаци на ръката…
— Хейзъл — прекъсна я гласът на Рейна. — Пърси си има достатъчно грижи.
Пърси докосна върха на меча и Въртоп отново се превърна в химикалка.
— Не съм виждал хора като вас преди. Кой е този Джейсън?
Рейна погледна Хейзъл раздразнено.
— Той е… беше мой колега — и махна с ръка към празния стол. — Легионът обикновено има двама избрани претори. Джейсън Грейс, син на Юпитер, бе другият освен мен, но изчезна миналия октомври.
Пърси се опита да пресметне колко месеца са минали оттогава. Не бе обръщал голямо внимание на времето в пустошта, но Юна му бе казала, че сега е юни.
— Значи е отсъствал осем месеца и вие още не сте го сменили?
— Може да не е мъртъв — каза Хейзъл. — Не сме се предали.
Рейна направи гримаса. Пърси се зачуди дали този Джейсън не е бил нещо повече от колега за нея.
— Претор се избира само по два начина — каза Рейна. — Или легионът издига някой върху щит след голям успех на бойното поле, а ние скоро не сме имали големи битки, или правим избори на Пирът на Фортуна, който е след пет дни.
Пърси се намръщи.
— Имате пир на фъртуна?
— Фортуна — поправи го Хейзъл, — богинята на Късмета. Нейният празник може да повлияе на лагера за цяла година. Може да донесе късмет — добър… или лош късмет. Много лош.
Рейна и Хейзъл погледнаха към празното място, на което липсваше трофей. Сякаш се чудеха какво липсва.
Пърси усети да го полазват тръпки.
— Пирът на Фортуна… горгоните го споменаха, както и Юнона. Казаха, че лагерът ще бъде нападнат в този ден, споменаха зла богиня на име Гея и армия… и това, че Смъртта щяла да бъде освободена. Да не искаш да ми кажеш, че това е тази седмица?
Пръстите на Рейна се сключиха около дръжката на кинжала.
— Няма да споменаваш нищо за това извън тази стая — нареди тя, — няма да допусна да сееш паника из лагера.
— Значи е вярно — каза Пърси. — Знаеш ли какво трябва да стане? Можем ли да го спрем? — Пърси бе срещнал тези хора току-що и не беше сигурен, че ги харесва, поне не и Рейна. Но искаше да им помогне. Те бяха полубогове като него. Имаха същите врагове. Освен това си спомни какво му бе казала Юнона — че е застрашен не само лагерът. Старият му живот, боговете, целият свят можеха да бъдат унищожени. Нещо лошо се задаваше.
— Стига толкова приказки — каза накрая Рейна. — Хейзъл, отведи го до Храмовия Хълм и намерете Октавиан. Пътьом можеш да отговориш на въпросите му. Разкажи му за легиона.
— Добре, Рейна.
Пърси имаше още много въпроси. Чувстваше, че умът му ще се разтопи. Но Рейна даде ясен знак, че аудиенцията е приключила. Тя прибра кинжала си. Металните кучета се изправиха и заръмжаха към Пърси.
— Успех при авгура, Пърси Джаксън — каза тя, — ако Октавиан те остави жив, вероятно ще можем да сравним спомените си… за миналото.
IV. Пърси
На излизане от лагера Хейзъл му купи кафе и черешово кексче от Бомбило, сладкаря с две глави.
Пърси буквално глътна кексчето. Кафето също му се услади много. Помисли си, че ако се добере до душ и нови дрехи, и успее да поспи, ще се почувства направо златен. Може би дори имперски златен.
Видя как група хлапета по бански и кърпи за баня се отправят към сграда, от чиито комини се издигаше пара. От вътрешността й се чуваше смях и плясък на вода, сякаш вътре имаше басейн.