— Всемогъщи Марсе! Нима са оставили онзи пробацио да рови из оръжейната! Обречени сме!
И той се затътри по улицата, спирайки на всеки няколко крачки, за да оправи тогата си или да вдигне колана с меча.
— Добреее… — каза Пърси.
— Съжалявам — започна Хейзъл, — той е малко ексцентричен, но е от най-старите лари. Съществувал е от основаването на легиона.
— Легиона… той го нарече Фулмината? — подхвърли Пърси.
— Гръмовержец — преведе Хейзъл. — Това е нашето мото. Дванайсетият легион е бдял над цялата империя. Когато Рим паднал, много от легионите просто изчезнали. Скрили сме се, изпълнявайки тайните заповеди на самия Юпитер. Задачата ни била да оцелеем, да търсим нови полубогове, да пазим римската слава. И оттогава сме така — местим се там, където римското влияние е най-силно. От няколко века сме в Америка.
Колкото и странно да звучеше това, Пърси го вярваше. Нещо повече — звучеше му познато. Като нещо, което винаги е подозирал.
— А ти си в петата кохорта — предположи той. — Тя не е особено популярна, нали?
Хейзъл изсумтя.
— Точно. Присъединих се към нея миналия септември.
— Няколко седмици, преди онзи пич, Джейсън, да изчезне.
Пърси разбра, че е засегнал болна тема. Хейзъл сведе глава. Остана притихнала достатъчно дълго, че да преброи всяко паве на улицата.
— Хайде — каза най-накрая, — ще ти покажа любимата си гледка.
Спряха се точно пред главните порти. Крепостта бе разположена на най-високото място в долината, така че можеха да видят почти всичко.
Пътят слизаше надолу по реката и се разделяше. Едната пътека вървеше на юг и стигаше хълма с храмовете. Другата завиваше на север и водеше до град, който изглеждаше като миниатюрна версия на Древен Рим. За разлика от военния лагер, градът изглеждаше неподреден и шарен, със сгради, скупчени една до друга под невъзможни ъгли. Дори от толкова далеч Пърси виждаше как хора се събират на площада, търговци рекламират стоката си на открит пазар, а родители с деца играят в парковете.
— Тук си имате семейства? — попита той.
— Да, в града — отговори Хейзъл. — Щом те приемат в легиона, служиш десет години. След това правиш каквото си искаш. Повечето герои отиват в света на смъртните, но навън е опасно за нас. Затова мнозина остават тук, намират убежище. В този град може да се ожениш, да имаш деца, дори да се пенсионираш, щом остарееш. Тук е единственото безопасно място за нас. Така че — да, много ветерани се устройват и живеят тук, защитени от легиона.
Стари полубогове. Герои, които живеят без страх, женят се, имат семейства. Пърси не можеше да разбере всичко това. Изглеждаше прекалено хубаво, за да е вярно.
— Ами ако някой нападне долината?
Хейзъл сви устни.
— Не сме беззащитни. Границите ни са вълшебни. И все пак, силата ни не е това, което беше. Напоследък нападенията на чудовищата стават все по-дръзки. Ти ми каза, че горгоните не умират, но ние вече забелязахме това. С други чудовища.
— Имаш ли идея каква е причината?
Хейзъл погледна настрани. Пърси разбра, че тя крие нещо, което не бива да казва.
— Сложно е — каза накрая. — Брат ми твърди, че Смъртта не е…
И тогава се появи бойният слон. Някой зад тях изкрещя:
— Сторете път! — и Хейзъл издърпа Пърси, миг преди през мястото, на което бяха застанали, да мине огромен слон, покрит с черна броня от кевлар. Думата СЛОН бе написана върху бронята му (съвсем ненужно според Пърси).
Огромното животно мина с трясък по пътя и зави на север, насочвайки се към огромно открито поле, където се строяха някакви укрепления.
Пърси изплю прах от устата си.
— Какво по…
— Слон — обясни Хейзъл.
— Да, видях надписа. Защо си отглеждате брониран слон?
— За игрите довечера — отговори Хейзъл. — Името му е Ханибал. Обижда се, ако не го включим.
— А ние не искаме да го обидим, така ли?
Хейзъл се засмя. Не бе за вярване, че само допреди миг бе изглеждала толкова мрачна. Пърси се замисли какво е искала да каже. Имаше брат. Но твърдеше, че би живяла сама, ако лагерът е разпределен по божествен родител.
Пърси не можеше да я прецени като човек. От една страна му изглеждаше мила и дружелюбна, доста зряла за някой, който едва ли е на повече от тринайсет. Но в същото време му се струваше, че тя крие някаква черна тайна, сякаш бе гузна за нещо.
Хейзъл посочи на юг през реката. Тъмни облаци се събраха над Храмовия хълм. Ярки светкавици обляха монументите в кървавочервена светлина.