Хейзъл стисна юмруци.
— Аз? Да подкрепя теб?
Октавиан свали тогата си, сгъна я и я остави заедно с ножа върху олтара. Пърси видя седем линии на ръката му. Значи бе изкарал седем години в лагера. Знакът на ръката му бе лира, символът на Аполон.
— В крайна сметка — каза авгурът — бих могъл да ти помогна. Ще е ужасно, ако онези гадни слухове за теб тръгнат из лагера… или, да не дават боговете, се окажат верни.
Пърси пъхна ръка в джоба си и стисна химикалката си. Този човек заплашваше Хейзъл, това бе очевидно. Един знак от нея и бе готов да извади Въртоп и да види как Октавиан ще се държи, ако се окаже откъм острия му край.
Хейзъл си пое дълбоко въздух. Кокалчетата на юмруците й бяха побелели.
— Ще си помисля — каза тя.
— Отлично — усмихна се Октавиан. — Между другото, брат ти дойде.
Хейзъл се напрегна.
— Брат ми? Защо?
Октавиан сви рамене.
— Кой знае. Чака те край храма на баща ви. Но, моля те, не го кани да остава за дълго. Другите се плашат от него. А сега, ако ме извиниш, трябва да продължа издирването на нашия беден приятел, изчезналия Джейсън. Беше ми приятно да се запознаем, Пърси.
Хейзъл излезе от храма мрачна като буреносен облак, а Пърси я последва. Беше сигурен, че никога преди не е бил толкова щастлив от това, че напуска светилище. Новата му приятелка ругаеше, докато двамата слизаха надолу по хълма. Пърси не разбра всичко, но дочу словосъчетанията „горгонски син“, „властолюбива пепелянка“, а също и някои не особено ласкави предложения за това къде точно може да постави ножа си Октавиан.
— Мразя го тоя тип — процеди накрая на английски тя, — само да можех…
— Нали няма да го изберат за претор? — попита Пърси.
— Ще ми се да не го вярвах. Но Октавиан има много приятели, повечето от които купени. Останалите лагерници се боят от него.
— Боят се от него? Че той е скелет на батерии!
— Не го подценявай. Сама по себе си Рейна не е толкова лоша, но ако Октавиан е до нея… — Хейзъл потрепери. — Нека видим брат ми. Той ще се радва да се запознае с теб.
Пърси не възрази. И той искаше да се запознае с този загадъчен брат, да научи нещо за тайнственото минало на Хейзъл — кой е баща й, каква е тайната й. Пърси не можеше да повярва, че тя е направила нещо лошо. Изглеждаше толкова мила. Но Октавиан се бе държал така, сякаш знаеше нещо ужасно за нея.
Хейзъл заведе Пърси до черна крипта, построена в подножието на хълма. Пред тях стоеше тийнейджър с черни дънки и яке като на летец.
— Хей — каза Хейзъл, — доведох приятел.
Момчето се обърна. Пърси отново се почувства странно, все едно е видял някой, когото познава. Братът на Хейзъл бе блед почти колкото Октавиан, но с тъмни очи и рошава черна коса. Изобщо не приличаше на сестра си. Носеше пръстен, оформен като череп, верижка вместо колан и черна риза, на която също имаше нарисувани черепи. А на кръста му висеше чисточерен меч.
В мига, в който видя Пърси, момчето сякаш се шокира, дори паникьоса.
— Това е Пърси Джаксън — каза Хейзъл, — наш приятел. Пърси, това е брат ми, синът на Плутон.
Момчето възвърна самообладанието си и протегна ръка.
— Приятно ми е да се запознаем — каза той. — Казвам се Нико ди Анджело.
V. Хейзъл
Хейзъл се почувства така, сякаш току-що бе запознала две ядрени бомби една с друга. Сега чакаше да види коя от тях ще избухне първа. До тази сутрин си мислеше, че не познава по-могъщ герой от брат си Нико. Останалите от лагер „Юпитер“ го възприемаха почти като фавн — странен, но безобиден. Но Хейзъл осъзнаваше истинската му сила, макар да не го познаваше от много време. Знаеше, че той е по-опасен от Рейна и Октавиан, а може би дори от Джейсън.
Но после срещна Пърси.
Когато го видя да се препъва по магистралата, вдигнал на ръце старата госпожа, Хейзъл помисли, че това е някой бог, слязъл на земята инкогнито. Макар да бе ранен, мръсен и смазан от умора, пак излъчваше мощ. Беше красив точно като римски бог — със синьозеленикави очи и черна коса, развяна от вятъра.
Тя бе казала на Франк да не стреля по него. Беше решила, че боговете ги изпитват. Чувала бе подобни митове — за момчета, придружени от възрастна жена, които молят за помощ. А когато грубите смъртни им откажат — бум! — биват превърнати в бананови обелки.
После видя как Пърси овладява реката и унищожава горгоните. Как превръща химикалка в бронзов меч. Как целият лагер започва да говори за него: „Грекус, грекус… синът на морския бог…“