— Там ще бъдеш в безопасност — промърмори тя, — далеч от боговете.
Хейзъл едвам сподави писъка си. Гласът, излизащ от устата на майка й, не бе нейният. Звучеше като възрастна жена, мек и успокояващ, но също заповеден — гласът на хипнотизатор, който дава заповеди.
Кралица Мари се напрегна. Тя направи гримаса в транса си, сетне отговори със собствения си глас:
— Това място е твърде далеч и е прекалено студено и опасно. Той ми каза да не ходя там.
Но другият глас отвърна:
— Какво хубаво си видяла от него? Той те дари с отровно дете. Но ние ще използваме дара му. Ще отмъстим на боговете. Далеч на север ще бъдеш под моя закрила. Моят син ще бъде твой защитник. Най-после ще живееш като кралица, както заслужаваш.
Кралица Мари се намръщи.
— Ами Хейзъл… — а в следващия момент лицето й се изкриви в ужасяваща гримаса и двата гласа проговориха едновременно:
— Отровно дете.
Хейзъл слезе по стълбите. Сърцето й биеше като чук в гърдите. Докато слизаше, едва не се удари в човек, облечен с тъмен костюм. Той я хвана за рамото със студени, но силни пръсти.
— Полека, дете — каза мъжът.
Хейзъл забеляза пръстена със сребърен череп на пръста му, а после и странния плат, от който бе изтъкан костюмът му. В сенките черната материя сякаш се движеше и бълбукаше, оформяйки лица на хора в агония. Изкривените фигури й напомняха на изгубени души, опитващи да се освободят. Вратовръзката му бе черна, с платинени ивици, а ризата — сива.
Но лицето му бе това, което едва не накара Хейзъл да припадне. Кожата му бе толкова бледа, че изглеждаше почти синя — като замръзнало мляко. Косата му бе черна и мазна, а усмивката — любезна. Очите му обаче бяха пълни с лудешки бяс, с безумна жажда за власт. Хейзъл бе виждала хора с такъв поглед в кинопрегледите, когато показваха новини за ужасния Адолф Хитлер. Този човек приличаше на Фюрера, макар да нямаше мустаци. Можеше обаче да бъде негов брат или баща.
Хейзъл се опита да се отдръпне. Но дори когато човекът я пусна, не можеше да помръдне. Погледът му бе достатъчен, за да я прикове на място.
— Хейзъл Левеск — каза той, а гласът му бе пълен с меланхолия. — Пораснала си.
Хейзъл се разтрепера. Циментовият под в основата на стълбите започна да се пука под краката на мъжа. Блестящ скъпоценен камък се появи от земята като семе на диня. Човекът го погледна равнодушно, след което се наведе да го вземе.
— Недей! — извика Хейзъл. — Прокълнат е!
Той вдигна камъка — съвършено оформен изумруд.
— Да, така е. Не и за мен, обаче. Толкова е красив… струва повече от цялата сграда — след което го пъхна в джоба си. — Съжалявам за съдбата ти, дете. Предполагам, че ме мразиш.
Хейзъл не разбираше нищо. Човекът звучеше тъжно, все едно носеше отговорност за живота й. И в следващия миг осъзна истината. Дух в сребърно и черно, изпълнил желанията на майка й, съсипвайки живота й…
Очите й се разшириха.
— Ти? Ти си ми…
Той повдигна брадичката й с ръка.
— Аз съм Плутон. Животът никога не е лек за моите деца, но за теб има специфично предизвикателство. Сега, след като навърши тринайсет, трябва да се погрижим…
Тя отблъсна ръката му.
— Ти си ми сторил това? — попита тя. — Ти си прокълнал мен и майка ми? Оставил си ни сами?
Очите й се навлажниха. Този богат бял човек бе баща й? И сега, когато бе навършила тринайсет, бе решил да се появи, за да й каже „извинявай“?
— Ти си злодей! — извика тя. — Съсипа живота ни!
Плутон присви очи.
— Това ли ти каза майка ти, Хейзъл? Явно никога не ти е обяснила какво всъщност си пожела, защо си родена прокълната…
Хейзъл бе твърде ядосана, за да отговори, но Плутон очевидно прочете отговорите в лицето й.
— Явно не — въздъхна той. — Трябваше да предположа. Толкова по-лесно е просто да обвини мен.
— Какво искаш да кажеш?
Плутон въздъхна.
— Бедно дете. Роди се прекалено рано. Не виждам добре бъдещето ти, но ти обещавам, че някой ден ще си намериш място под слънцето. Потомък на Нептун ще измие проклятието от теб и ще ти донесе умиротворение. Но се боя, че това ще се случи след много, много години…
Хейзъл не разбра нищо от казаното, но преди да може да отговори, Плутон протегна ръка. В дланта му се появиха скицник и кутия цветни моливи.