— Разбрах, че обичаш да рисуваш и да яздиш — каза той, — тези са за рисуването. Що се отнася до ездата… — Очите му блеснаха. — Ще трябва да си намериш кон самичка. А сега трябва да говоря с майка ти. Честит рожден ден, Хейзъл!
След тези думи той се покатери по стълбите, все едно Хейзъл е била нещо от списък за вършене, за което той вече е забравил. Честит рожден ден. Върви и си рисувай. Ще се видим след още тринайсет години.
Бе толкова смаяна, ядосана и объркана, че остана замръзнала в началото на стълбището. Идеше й да хвърли моливите и да започне да скача върху тях. Искаше да настигне Плутон и да го ритне. Щеше й се да избяга, да намери Сами, да си откраднат кон и заедно да напуснат града, за да не се върнат никога.
Но не направи нито едно от тези неща. Над нея вратата на апартамента се отвори и Плутон влезе вътре. Хейзъл още трепереше от леденото му докосване, но се покатери по стълбите, за да види какво ще стане. Какво щеше да каже на Кралица Мари? И кой щеше да му отговори — майката на Хейзъл или онзи ужасен старчески глас?
Когато стигна прага, Хейзъл чу, че двамата спорят, и надникна вътре. Майка й се бе върнала в нормалното си състояние — крещеше и се караше, хвърляйки предмети по пода, докато Плутон се опитваше да осъществи нормален контакт.
— Мари, това е лудост — каза той, — там няма да имам сила да те защитя.
— Да ме защитиш? — развика се Кралица Мари. — Че кога си ме защитавал?
Тъмният костюм на Плутон потръпна, все едно душите, хванати вътре, се бяха изнервили.
— Нямаш идея — каза той — колко пъти съм те опазвал жива. Теб и детето. Враговете ми са навсякъде — хора и богове. Сега, когато войната е в разгара си, нещата ще се влошат. Трябва да останеш…
— Полицията мисли, че съм убийца! — кресна Кралица Мари. — Клиентите искат да ме обесят като вещица! А състоянието на Хейзъл се влошава! Твоята защита ни убива!
Плутон уморително разпери ръце:
— Мари, моля те…
— Не ме моли за нищо! — Кралица Мари се обърна към гардероба, извади един кожен куфар и го тръшна на масата.
— Заминаваме — заяви тя. — Можеш да си задържиш защитата. Отиваме на север.
— Мари, това е капан — каза Плутон. — Не знам кой и какво ти шепне на ухо, кой те е настроил срещу мен, но…
— Никой не ме е настройвал срещу теб! Ти сам го направи! — извика тя, грабна една порцеланова ваза и я метна по него. Предметът се пръсна на пода и навсякъде се затъркаляха скъпоценни камъни — изумруди, рубини, диаманти. Цялата колекция на Хейзъл.
— Няма да оцелееш — предупреди я Плутон. — Отидеш ли на север, ще загинеш заедно с дъщеря си. Виждам го в бъдещето, ясно като бял ден.
— Вън! — изкрещя му тя.
На Хейзъл й се прииска Плутон да остане, да възрази. Тя не знаеше за какво говори майка й, но не й хареса как звучи. Баща й обаче само махна с ръка във въздуха и изчезна в сенките… сякаш наистина бе призрак.
Кралица Мари притвори очи и си пое дълбоко въздух. Хейзъл се уплаши, че странният глас отново ще я обсеби.
Но когато проговори, все още бе на себе си.
— Хейзъл! — излая тя. — Спри да се криеш зад вратата!
Треперейки, Хейзъл се подчини. Тя притисна скицника и моливите до гърдите си. Майка й я погледна така, все едно вижда разочарованието на живота си.
— Събирай си нещата — нареди тя. — Заминаваме.
— На… къде? — заекна Хейзъл.
— Аляска — отговори Кралица Мари. — Там ще се научиш на работа. Ще започнем нов живот — майка й го произнесе по особен начин, все едно имаше предвид, че ще създаде „нов живот“ за някой или нещо друго.
— Какво имаше предвид Плутон? — попита Хейзъл. — Той наистина ли ми е баща? Каза, че си пожелала…
— Върви в стаята си! — кресна майка й. — И си опаковай боклуците!
Хейзъл излезе и внезапно се върна в настоящето.
Нико разтърсваше раменете й.
— Пак го направи — каза той.
Хейзъл премигна. Двамата стояха на покрива на Плутоновия храм. Слънцето бе слязло по-ниско в небето, а около нея се бяха появили още диаманти. Очите й смъдяха от плач.
— Извинявай — промърмори тя.
— Няма за какво — отговори Нико. — Къде беше?
— В апартамента на мама. В деня, в който заминахме.
Нико кимна. Той я разбираше по-добре от останалите. Самият той бе дете на четирийсетте години, роден само няколко години след Хейзъл. Бе прекарал няколко десетилетия във вълшебен хотел. Но миналото на Хейзъл бе далеч по-лошо от неговото. Причинила бе толкова страдания…