Франк малко закъсня със своето „аве“, което прозвуча като пискливо ехо. Няколко легионери се изкикотиха. Рейна извика старшите офицери — по един от всяка кохорта. Октавиан като най-старши центурион се обърна към Пърси:
— Новобранецо — попита той, — имаш ли препоръки? Писма, които да те представят?
Хейзъл си спомни за собственото си пристигане. Много деца носеха писма от по-стари полубогове от външния свят, възрастни ветерани от лагера. Някои имаха богати и известни препоръчители. Други бяха лагерници от трето или четвърто поколение. Едно хубаво писмо можеше да те уреди на позиция в по-добра кохорта, понякога дори на специална работа — като вестоносец на легиона, което те извиняваше от истински неприятната работа като копаенето на ровове или спрягането на латински глаголи в невъзможни падежи.
Пърси се размърда.
— Писма ли? Ъъ, не.
Октавиан сбърчи нос.
„Това не е честно“ — искаше да изкрещи Хейзъл. Пърси бе дошъл в лагера с богиня. Каква по-добра препоръка от това?
Но семейството на Октавиан изпращаше свои представители в лагера вече повече от век. Той обожаваше да напомня на останалите, че са по-маловажни от него.
— Колко жалко — каза той. — Ще се застъпи ли някой легионер за него?
— Аз! — пристъпи напред Франк. — Той ми спаси живота!
Незабавно се чуха протести от останалите кохорти. Рейна вдигна ръка, за да възстанови тишината, и се вторачи във Франк.
— Франк Занг — каза тя, — за втори път днес ти напомням, че самият ти си в период на пробацио. Твоят божествен родител още дори не те е признал. Нямаш право да се застъпваш за друг лагерник, без да си спечелил първата си ивица.
Франк изглеждаше така, сякаш всеки миг ще умре от срам.
Хейзъл не можеше да остави нещата така. Излезе от строя и каза:
— Франк искаше да каже, че Пърси е спасил живота и на двама ни. Аз съм пълноправен член на легиона и се застъпвам за Пърси Джаксън.
Франк я погледна благодарно, но останалите лагерници се разшумяха. Хейзъл бе пълноправен член само от няколко седмици, а геройското дело, което бе извършила, бе станало почти случайно. Освен това беше дъщеря на Плутон и член на изпадналата в немилост пета кохорта. Не бе направила голяма услуга на Пърси, като го бе подкрепила публично.
Рейна сбърчи нос, след което се обърна към Октавиан. Авгурът се усмихна и сви рамене, сякаш идеята го забавлява. И защо не, наистина, помисли си Хейзъл. Ако оставеше Пърси в петата кохорта, щеше да намали заплахата от присъствието му. А и Октавиан обичаше да държи враговете си на едно място.
— Много добре — каза Рейна. — Хейзъл Левеск, имаш право да се застъпиш за новобранеца. Но дали твоята кохорта ще го приеме?
Войниците от другите кохорти се закашляха, мъчейки се да скрият смеха си. Хейзъл знаеше какво си мислят: „Още един загубеняк за петата кохорта“.
Франк удари с щит по земята. Останалите членове на кохортата последваха примера му, макар да не изглеждаха много развълнувани. Центурионите им, Дакота и Гуен, си размениха нещастни погледи, гласящи нещо като: „Хайде пак…“.
— Кохортата се произнесе — каза Дакота. — Приемаме новобранеца.
Рейна изгледа Пърси със съжаление.
— Поздравления, Пърси Джаксън. Навлизаш в период на пробацио. Ще получиш табела с името и кохортата си. След една година или веднага щом извършиш геройско дело, ще станеш пълноправен член на дванайсетия легион Фулмината. Служи на Рим, изпълнявай правилата на легиона, защитавай лагера с чест. Senatus Populusque Romanus!
Останалите от легиона повториха поздрава.
Рейна завъртя пегаса настрана от Пърси, все едно бе доволна от това, че е приключила с него. Скипи разпери красивите си криле. Хейзъл усети да я жегва завист. Би дала всичко за такъв кон, но това нямаше как да се случи. Конете бяха само за офицери или за варварска кавалерия. Не за римски легионери.
— Центуриони и войници — каза Рейна, — имате един час за вечеря. След това ще се видим на Полята на Марс. Първа и втора кохорта се отбраняват. Трета, четвърта и пета кохорта нападат! Късмет!
Този път легионерите бяха много по-шумни заради вечерята и игрите. Кохортите напуснаха строя и се затичаха към столовата. Хейзъл махна на Пърси, който си проправи път през тълпата заедно с Нико. За огромна изненада на Хейзъл Нико се усмихваше одобрително.
— Браво, сестричке — каза той, — да се застъпиш за него бе много смело.
Досега никога не я бе наричал „сестричке“. Замисли се дали не е наричал така Бианка.