— Цените в нашия търговски център! — предложи Стейно.
— АААА! — Евриала се втурна към сестра си.
Пърси се възползва от случая, сграбчи подноса на Стейно, изхвърли кренвиршите и посече Евриала през кръста.
След това надигна подноса и Стейно се втренчи в собственото си отражение.
— Медуза! — изпищя тя.
Сестра й Евриала бе станала на прах, но вече започваше да връща формата си като снежен човек, който се заледява отново.
— Глупава, безмозъчна гъска! — разкрещя се тя, веднага щом устата й се оформи. — Това е собственото ти отражение! Веднага го хвани!
Но Пърси удари Стейно по главата и тя припадна. Сетне седна върху таблата, отправи гореща молитва към римския бог на Шейните, надявайки се да има такъв, и се спусна надолу по хълма.
II. Пърси
Спускането с шейна със скорост от осемдесет километра в час има следния недостатък: когато разбереш, че идеята за него е лоша, вече е твърде късно да се откажеш. Пърси едва избегна едно дърво, удари се в един камък, а после се завъртя на триста и шейсет градуса и се насочи с бясна скорост към магистралата. Със закъснение разбра, че подносите за кренвирши нямат спирачки.
Тогава чу крясъците на горгоните и забеляза кораловите змии на Евриала да се подават от върха на хълма, но нямаше време да се тревожи за това. Покривът на блока под него приближаваше като силует на боен кораб. До сблъсъка оставяха десет, девет, осем…
Той успя някак да се извърти настрана така, че да не си потроши краката при приземяването. Подносът за кренвирши се плъзна по покрива и хвръкна във въздуха. Пърси полетя на другата страна.
Докато падаше към магистралата, в ума му се появи ужасен сценарий — приземява се върху нечий джип, а разяреният шофьор се опитва да го забърше с чистачките си, мърморейки: „Глупаво, падащо от небето, хлапе! Закъснявам за работа!“.
Като по чудо обаче един порив на вятъра го отнесе в обратната посока — колкото да пропусне магистралата и да се стовари върху някакви храсти. Кацането не беше особено меко, но определено бе за предпочитане пред асфалта.
Пърси изпъшка. Искаше му се да се отпусне, да припадне и известно време да не мисли за нищо. Но трябваше да стане и да продължи.
С мъка се изправи на крака. Ръцете му бяха издрани, но поне нямаше нищо счупено и все още носеше раницата си. По време на спускането бе изгубил меча си, но знаеше, че по някое време той ще се появи в джоба му. Това беше част от магията му.
Погледна към хълма. Горгоните се забелязваха лесно с рекламните си жилетки и змийски прически. Те слизаха надолу по склона. Не го правеха с бързината на Пърси, но пък се радваха на по-голяма стабилност. Кокошите им крака явно бяха идеални за катерене. Пърси пресметна, че след пет минути ще го настигнат.
До него имаше метална мрежеста ограда, която разделяше магистралата от жилищния квартал и неговите криволичещи улици, уютни къщички и високи евкалиптови дървета. Оградата явно бе там, за да пречи на хората да излизат на магистралата и да правят глупости — като например да пилотират подноси за кренвирши. По оградата обаче имаше много дупки. Пърси лесно можеше да се шмугне в квартала, да намери кола, която да открадне и подкара към океана. Не обичаше да краде коли, но през последните няколко седмици бе „взел назаем“ няколко, включително една полицейска. Смяташе да ги върне, но за съжаление често му се налагаше да ги сменя.
Погледна на изток. Както и очакваше, на около стотина метра от него магистралата минаваше през хълма. Имаше два тунела — за двете посоки на движението, които приличаха на очи върху черепа на великан. По средата, където трябваше да е носът му, имаше метална врата, напомняща входа на бункер. Можеше да бъде врата към тунел за поддръжка и вероятно смъртните виждаха точно това. Но те не можеха да видят какво се крие зад мъглата. За разлика от Пърси.
Пред входа имаше двама тийнейджъри в брони. Бяха облечени доста странно — с римски доспехи, навлечени върху червени тениски, и бели маратонки. Пазачът отдясно приличаше на момиче, макар от шлема и ризницата да не се виждаше ясно. Пазачът от другата страна бе едро момче с лък и колчан стрели на гърба. И двамата носеха дълги дървени копия, напомнящи старовремски харпуни.