А това, което се случило после, го потвърждава.
Рано на другата сутрин ковчегът на майка ми бил привързан за товарното седло на най-големия кон в конюшните на Тород, и към Скалхот, където пожелала да бъде погребана Торгуна, се отправила малка процесия. Самият Тород останал в чифлика, тъй като трябвало да надзирава сенокоса, но натоварил със задачата четирима от ратаите си. Те поели по обичайния маршрут на юг, през блатата. Напредвали бързо, тъй като в края на лятото блатото било пресъхнало и обикновено блатистите участъци издържали тежестта на конете. Бавел ги единствено ковчегът на майка ми, който непрекъснато се плъзгал встрани и заплашвал да се стовари на земята. Трудно е да закрепиш ковчег към товарно седло. Ако го провесиш от едната страна като огромен дървен панер, ти трябва баланс от другата страна на коня. Мъжете нямали достатъчно тежък противовес за ковчега, а още през първия половин час самото седло се смъкнало встрани и трябвало да затегнат под пръча така, че горкият товарен кон едва дишал. В отчаянието си мъжете само дето не извадили тялото на майка ми и не го привързали с все савана странично през седлото, както може би поначало трябвало да направят. Вече си мърморели тихо, че Торгуна е волва и духът ѝ ще ги преследва, ако я обезпокоят. Затова как да е продължиш, често спирайки да затягат въжетата, а по обяд прехвърлили ковчега на един от резервните товарни коне, тъй като първото животно било на края на силите си.
Когато импровизираният кортеж се изкачил на високото, времето се влошило. Изсипала се градушка и фордът при река Нордур заварили почти непроходим от придошлата вода. Внимателно го прекосили и късно следобед стигнали малък чифлик в Нетер Нес. На този етап отговорникът, солиден ратай на име Хролф, решил, че ще е най-мъдро да спрат за през нощта. Чакал ги фордът на река Хвит, а на Хролф съвсем не му се нравела мисълта да го прекосяват по тъмно, особено при тия води. Попитал чифликчията дали ще ги подслони през нощта. Фермерът казал, че могат да спят в къщата, но е късно и тъй като не е предупреден за пристигането им, няма да може да ги нахрани. Отговорът бил троснат, но мъжете от Фродривър били благодарни да получат дори само подслон. Свалили от коня ковчега на майка ми и го прибрали в една барака, после нахранили и напоили конете и внесли самарите си в къщата.
Домакинството се оттеглило за през нощта, а пътниците се мъчели да се установят колкото се може по-удобно по балите сено, разположени по цялата дължина на къщата, когато от кухненския килер се чул странен звук. Една от жените отишла да провери какво става и видяла майка ми, чисто гола, да готви вътре. Клетата прислужница толкова се стреснала, че дори не изкрещяла. Втурнала се към спалнята, където чифликчията и жена му тъкмо си лягали, и на един дъх избъбрила, че е видяла в килера огромна гола жена с мъртвешки бледа кожа, да се пресята за хляб, а до нея на масата вече имало пълно ведро мляко. Съпругата на чифликчията отишла да провери и що да види — Торгуна спокойно режела на тънки филийки и редяла на дървена дъска един сушен агнешки бут. Съпругата на чифликчията не знаела как да постъпи. Не била виждала майка ми, така че не я разпознала и странното привидение я сварило съвсем неподготвена. В този момент се появили разбудените от глъчката мъже от Фродривър. Те, естествено, веднага познали Торгуна или поне така казвали по-късно. Хролф прошепнал на жената на чифликчията, че привидението е или призрак, или духът на Торгуна и че ще е опасно да ѝ се бъркат. Той предложил на стопанката да разчисти голямата маса, за да може Торгуна да сервира храната. Самият чифликчия поканил мъжете да се нахранят. Щом се настанили около масата, Торгуна ги обслужила с обичайния си троснат начин, без да промълви, поставила храната пред всеки, тежко излязла от стаята и сякаш се изпарила.
Мъжете от Фродривър внимателно направили знака на кръста над храната и изяли закъснялата си вечеря. В това време стопанинът изнамерил светена вода и поръсил с нея всяко ъгълче на къщата. Жена му сега се разтапяла от любезности. Дала на пътниците сухи дрехи и проснала мокрите да съхнат, изнесла одеяла и възглавници, за да спят по-удобно и непрекъснато се суетяла около тях.