Затова и приемам за ирония на съдбата това, че точно майка ѝ неволно стана причина за нещастието. Дойде в манастира с приятели, за да се помоли в параклиса на св. Киеран. На излизане случайно видяла брат Ейлби и му благодарила, задето продължава да ме изпраща да помагам на съпруга ѝ. Това естествено озадачило брат Ейлби, който същата вечер ме привика в библиотеката.
Заварих го до масата за четене. Стори ми се надут до пръсване от поверената му власт.
— Бил ли си в дома на Бладнак кожаря миналата седмица? — попита той хладно.
— Да, брат Ейлби. — Знаех, че библиотекарят лесно можеше да го провери, като разпита миряните, видели ме да отивам натам.
— С каква точно цел? Имаше ли разрешение да излизаш от манастира?
— Не, брат Ейлби. Идеята беше изцяло моя. Исках да попитам кожаря дали няма да ме научи на занаята си. Мислех, че така ще можем да поправяме сачелите на библиите тук, в манастира, и няма да трябва да плащаме на външни хора.
Отговорът ми бе находчив. По изражението на Ейлби разбрах, че очаква абатът също да одобри плана, тъй като Айдан по принцип приветстваше всичко, водещо до икономии за манастира.
— Много добре. Идеята има известни достойнства. Но все пак си нарушил правилата, като си напуснал манастира без позволение. В бъдеще няма да ходиш в града без разрешение от висшите монаси. Ще изкупиш грешката си, като отидеш в параклиса и изрецитираш целия сто и деветнадесети псалм, коленичил на фигел.
Отпрати ме с ръка, но аз не помръднах. Не защото наказанието бе сурово, макар и сто и деветнадесети псалм да е печално дълъг, което щеше да направи фигела — заставане на колене с протегнати ръце — особено болезнен. Не, изведнъж изпитах странна, необуздана дързост и чувство за превъзходство. Изпълнен бях с презрение към брат Ейлби, задето е така лековерен.
— Излъгах — казах, без да си правя труда да крия превъзходството в гласа си. — Не ходих при кожаря, за да го моля да ме вземе за чирак, а за да видя дъщеря му.
Брат Ейлби, който до този момент се усмихваше самодоволно, зяпна от изненада и продължи да отваря и затваря беззвучно уста. Аз се завъртях на пети и излязох от стаята. Още докато го правех, знаех, че непоправимо съм съсипал живота си. След такива думи нямаше връщане назад.
Месеци по-късно осъзнах, че бунтът ми е бил вдъхновен от Один — одур, или бяс, който те кара да захвърлиш всякаква предпазливост и да прогониш благоразумието.
Знаех, че ще бъда сурово наказан, задето съм нарушил дисциплината на манастира и най-вече заради връзката си с жена. Това за монасите бе най-сериозното провинение. Все пак открих известно утешение в мисълта, че поне съм привлякъл вниманието на абат Айдан към Бладнак и семейството му и е малко вероятно Кайнек да рискува отново да се възползва от дъщерята, преди скандалът около поведението ми да отшуми. А може и примерът с мен да го откажеше завинаги.
Подценил бях злия характер на Кайнек. Трябва да се е досетил, че Орлейт ми е разказала за скотското му поведение и да е решил, че най-добре ще е завинаги да ме отстрани от пътя си. Вечерта абат Айдан свика висшите монаси, за да решат съдбата ми. Съдът се стоя в килията на абата и продължи няколко часа. За моя голяма изненада не решиха веднага да ме накажат, нито ме повикаха да дам обяснение за действията си. Много късно същата вечер приятелят ми Колман ми прошепна, че Сенесак иска да ме види, но не в килията си, а в малкия нов параклис от южната страна на манастира.
Заварих Сенесак толкова потиснат, че се почувствах виновен. Дължах му много, а бях излязъл недостоен за надеждите, които ми възлагаше. Точно Сенесак — сякаш толкова отдавна — бе убедил абата да ме освободят от робство и ми дадат възможността да се обуча за монах. Винаги бе безпристрастен, разумен учител. Сигурен бях, че ако някой изобщо е казал нещо в моя защита, то това е бил той.
— Тангбранд, нямам време да обсъждам с теб мотивите за постъпката ти. Очевидно е, че не си подходящ за живота в „Св. Киеран“, за което от все сърце съжалявам. Надявам се един ден да възвърнеш смирението си дотам, че да се помолиш за прошка за стореното. Тук те повиках по друга причина. Докато обсъждахме поведението ти, брат Ейлби каза, че според него може да излезеш не само развратник, но и крадец. Твърди, че от копието на De Usum Partium, което ти си чел последно, за да упражниш гръцкия си, липсват няколко страници. Ти ли ги открадна?